Решение № 8824 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2022 г.

Решение № 8824 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез пълномощник адвокат Д. Стойков, против Решение № 144/7.02.2022 г., постановено по административно дело № 951/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3473/15.11.2019 г. на Заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, нареждаща премахване на незаконен строеж "Навес". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг акт по съществото на спора чрез отмяна на процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стойков, която моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в нея, както и се присъдят сторените от доверителя му разноски. Ответната страна – Заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от заместник кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Д. Д. е наредено да премахне строеж от шеста категория, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и заключенията по допуснатите съдебно-технически експертизи, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е компетентност на издалия я орган, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила, както и съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Не е спорно по делото, че процесният навес е постройка на допълващото застрояване от шеста категория, изградена без разрешение за строеж. Установени са и параметрите, конструкцията и местоположението на навеса, които са от съществено значение за спора. На първо място, правилно съдът е приел, че предметният навес представлява строеж по смисъла на закона, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Това е така, тъй като по своето предназначение навесът не попада в категорията на преместваемите обекти по чл. 56 ЗУТ, като по този въпрос е налице и изрично произнасяне от Върховния административен съд, разгледал същия спор като първа касационна инстанция. Вторият спорен момент касае приложението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ (доп. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.), съгласно която не се изисква разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. Правилни са съжденията на съда за това, че цитираното изменение на закона не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Основният принцип на чл. 142, ал. 1 АПК повелява съответствието на оспорения акт с материалния закон да се преценява спрямо този закон, който е действал към момента на издаването му. Настъпилата законодателна промяна е неприложима в случая, след като на посочената норма не е придадено обратно действие. Отделен е въпросът, че с оглед установения вид и предназначение на процесния навес, като обект за почивка и слънцезащита, същият не попада под приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Следващият спорен въпрос е преценката за търпимост на строежа при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. За да отговори на този въпрос, съдът е изследвал внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства, след което е достигнал до извода, че строежът е изграден в периода 1977 г. – 1980 г., но не е допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащия закон. С оглед разположението на навеса – на регулационната линия с друг имот и на уличната регулация, е установено, че строежът противоречи на действалия към онзи момент план на [населено място] от 1966 г., както и на приложимите за този вид строежи строителни правила, разписани в чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., както и на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Според посочените норми, второстепенните постройки от вида на процесния навес не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия и следва да отстоят от регулационните линии на съседните парцели най-малко 3 метра или 1, 50 метра при определени условия, а в случай, че са разположени на страничната регулационна линия, трябва калканната им стена да се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или плътна ограда. Очевидно е, че тези правила не са спазени в случая, поради което верен е изводът за това, че строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Бургас следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,