Решение № 4321 от 24.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Русев от гр. София, подадена чрез адвокат Г. Панайотов от ХАК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 3548 от 27.05.2022г., постановено по адм. дело 6728/ 2019г. по описа на Административен съд София- град. В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи предявеният иск в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ответникът- Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Войнова от САК моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът- БНБ в открито съдебно заседание чрез адв. Войнова моли да се потвърди първоинстанционното решение. Иска да се уважи подадената частна жалба срещу определението за изменение на решението в частта за разноските. Моли да се присъдят на БНБ сторените разноски, съобразно представените доказателства и списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка чрез адв. Войнова, насочена срещу Определение 5395 от 06.07.2022 г. по адм. дело 6728/ 2019г. по описа на АССГ, за изменение на Решение 3548 от 27.05.2022г. в частта за разноските. Моли се за отмяна на определението и да се присъдят сторените разноски. Г. Русев в писмен отговор моли да се остави без уважение частната жалба на БНБ, като неоснователна и недоказана и да се остави в сила обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Г. Русев срещу БНБ за присъждане на сумата от 5624,60 лева (уточнен в о.с.з. от 21.02.2022г.), представляваща законната лихва за неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в Корпоративна търговска банка АД за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., изразяващи се в пропуснати ползи от неосъществено увеличаване на имуществото му поради невъзможността да ползва паричните си средства или гарантирания размер на депозита за исковия период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ иска на Г. Русев срещу БНБ за присъждане на сумата от 5624,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. С Определение 5395 от 06.07.2022 г. по адм. дело 6728/ 2019г. по описа на АССГ е била ОТХВЪРЛЕНА Молба от 08.06.2022 г. на БНБ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение 3548 от 27.05.2022г. по адм. дело 6728/ 2019г. в ЧАСТТА за разноските. Според решаващият съд от доказателствата по делото е установено, че ищецът е бил титуляр на банкова сметка по безсрочен депозит в евро в КТБ АД, открит на 11.11.2010г. С анекси са открити депозит с клауза Преференциален безсрочен депозит във валута щатски долари, депозит с клауза Преференциален безсрочен депозит във валута евро и депозит с клауза Безсрочен депозит ЕВРОЛЕВ в български лева. От удостоверение от КТБ АД с изх. 1852/ 30.09.2021г. било видно, че ищецът е титуляр на три отделни влога, които формирали общия размер на гарантирания депозит, както и били посочени начислените договорни лихва върху салдата по депозитите за различни периоди. По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която e установено, че за периода от 25.07.2014г. до 05.11.2014г. законната лихва върху гарантирания депозит от 196 000 лева е 5 624,60 лева. Решаващият съд установил, че на 06.11.2014г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/ 2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Приел за безспорно, че на 20.06.2014г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. Посочил е, че с Решение 82/ 30.06.2014 г., прието с Протокол 14 на УС на БНБ на основание чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, лихвите по депозитите в КТБ са били намалени до средния им пазарен размер. Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата - задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Според решаващият съд, за установяване, че депозит е неналичен по смисъла на Директивата, БНБ не следвало да извършва фактическо действие по констатиране на това обстоятелство, а да издаде индивидуален административен акт. Лихвата по депозитите е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза на банката и е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове до гарантирания от закона размер- чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ. Следователно за сочения от ищеца период той е продължавал да получава доходност от вложените в КТБ средства и в този смисъл не е претърпял вреда, а напротив- получил е именно това, което е следвало от договора му с банката, като вложената главница е била олихвявана през целия период на специален надзор. Съдът приел за неоснователен предявения от ищеца иск за обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ. Съдът е посочил, че ищецът няма право на законна лихва като обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита му от ФГВБ, поради изричната забрана за това по националното право, въведена с чл. 24, ал.2 от ЗГВБ от 1998г. (отменен) в сила към фактите по делото. В допълнение съдът е посочил, че за процесния период, за вземането си за гарантирания размер на депозита, ищецът е получил договорна лихва, която има обезщетителен характер и съвпада с периода, през който поради незаконосъобразното бездействие на УС на БНБ, не е имал достъп до депозитите си. Според решаващият съд, УС на БНБ, като не е предоставил достъп до депозита на ищеца в КТБ, не е засегнал правото на собственост на ищеца по чл. 17 от Хартата за основните права на ЕС, тъй като вземането му в първоначалния размер е нараснало и е получил доход. Според приетото от съда ищецът не е доказал, да е претърпял вреда във вид на пропусната полза поради невъзможността да получи доходи от гарантирания размер на депозитите си през исковия период, и на основание незаконосъобразното бездействие на УС на БНБ да установи неналичност на депозитите на вложителите в КТБ. В заключение, съдът е намерил, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава същата е била отхвърлена. Съдебното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на АПК, чл.2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/ 16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. От разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Посоченият от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по- дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на БНБ за липса на претърпени вреди и по точно, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва за забава. Следва да се има предвид, че на основание договора за платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. Единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/ 19, а в случая това условие е настъпило безспорно. Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на адм. съд за липса на причинно следствена връзка. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, то липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно- следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Именно след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по- късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т.е. следва заключение, че БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищеца, което недвусмислено обосновава пряката причинно- следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД. Налице е извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор), изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11. 2014г. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита за ноторна. Допуснатата и кредитирана съдебно-счетоводна експертиза е дала отговор на въпроса относно размера на законната лихва за съответния период и я е определила в размер на 5624,60 лева. В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на БНБ по иска, с който се претендира обезщетение. Исковата претенция е основателна. След като е приел друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде отменен, при което настоящият съдебен състав с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност и връзка следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че предявения иск следва да бъде уважен в пълния му размер на 5624,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Именно тази вреда подлежи на пълно репариране по реда на ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на установените възникнали вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. По изложените съображения, касационната жалба е основателна. С оглед изхода на делото и поради това, че касационният жалбоподател е претендирал разноски по делото такива следва да му бъдат присъдени съобразно представен списък за сторените разноски за всяка инстанция. БНБ следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева за двете съдебни инстанции и 10 лв. държавна такса. Частната жалба на БНБ е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда в частта за разноските е правилно. Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 17.06.2019г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при отхвърляне на иска му. Правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. При този изход от спора на БНБ не се дължи присъждането на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,