Решение № 3238 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2008 г.

Решение № 3238 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 277/30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1633/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е отменен РА № 346 от 3.05.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, частично потвърден с решение № 1049/23.10.2006 г. на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - гр. София в частите относно начислените лихви в изцяло потвърдената част, както следва: общо за разликата от 17 918,91 лв. до 18 162,26 лв. лихви, като за отделните периоди са: за разликата от 796,85 лв. до 806,83 лв. за месец октомври 2003 г., за разликата от 743,86 лв. до 753,50 лв., за разликата от 775,35 лв. до 784,87 лв. за месец декември 2003 г.; за разликата от 786,03 лв. до 795,01 лв. за месец януари 2004 г.; за разликата от 647,39 лв. до 655,99 лв. за месец февруари 2004 г.; за разликата от 1090,90 лв. до 1105,90 лв. за месец март 2004 г.; за разликата от 654,01 лв. до 661,98 лв. за месец ноември 2004 г. и за разликата от 548,60 лв. до 554,53 лв. за месец декември 2004 г. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, приемайки, че е налице завишение в ревизионния акт на начислените лихви, тъй като материалното право на лихви се доказва по размер съгласно материалноправните разпоредби, действащи по време на просрочието. В тази връзка касаторът се позовава на чл. единствен, ал. 2 от ПМС № 72/8.04.1994 г., според който дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, а не както е посочило вещото лице - 1/365 част. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161 ДОПК. Ответникът по касационната жалба ЕТ "АДИС-4-Йордан Кадурин" - гр. Ракитово, не е взел становище. Постъпила е и частна жалба от ЕТ "АДИС-4-Йордан Кадурин" - гр. Ракитово срещу определение № 122/15.09.2008 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено решението, цитирано по-горе в частта за разноските, с което е осъден едноличният търговец да заплати на ответната дирекция 1 941, 27 лв. Ответникът по частната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, позовавайки се на ПМС № 72/8.04.1994 г. и за недопустимост на частната жалба поради просрочието й. Върховният административен съд счита, че касационната жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - гр. София е процесуално допустима и по същество е основателна, а частната жалба на ЕТ "АДИС-4-Йордан Кадурин" - гр. Ракитово е недопустима, тъй като е просрочена. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция съдебен акт, Пловдивският окръжен съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която в ревизионния акт е допуснато завишение на лихвите в размерите, които са посочени от него в приложените към експертизата лихвени листове. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е неправилно постановено на посоченото от касатора отменително основание. Установено е по делото при разпита на вещото лице по посочената експертиза в съдебно заседание на 29.05.2008 г., че разликата при изчисление на дължимите лихви с ревизионния акт е относно делението на годишния лихвен процент на 1/360 и на 1/365. Експертът е пояснил пред съда, че всичките календарни дни в г.та са 365, поради което при определяне на дневния лихвен процент той е разделил като част от 1/365 от годишния лихвен процент и е получил дневния размер на законната лихва за съответните периоди. Правилно се сочи от касатора, че материалното право на лихви се доказва и определя по размер съобразно материалноправните разпоредби, действащи по време на просрочието. В тази връзка правилно касатора се позовава на член единствен, ал. 2 от ПМС № 72/8.04.1994 г., според който дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в ал. 1 на цитираната правна норма. След като по нормативен път е определен начина на определяне на дневния размер на законната лихва като част от годишния такъв и е равен на 1/360, неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е извършило изчисленията на съответните лихви, използвайки 1/365 от годишния размер на лихвата. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е неправилно постановено в нарушение изискванията на приложимата материалноправна разпоредба от ПМС № 72/8.04.1994 г. и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като бъде постановено ново решение, с което жалбата на едноличния търговец срещу РА № 346/3.05.2006 г. в посочената част относно лихвите, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По частната жалба на ЕТ "АДИС-4-Йордан Кадурин". С определение № 122/15.09.2008 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ДОПК е допълнено решението, цитирано по-горе в частта за разноските, като е осъден едноличният търговец да заплати на ответната дирекция 1 941, 27 лв. Съобщение за това определение е изпратено на частния жалбоподател и получено от него лично на 24.09.2008 г., а частната жалба е подадена на 14.10.2008 г., т. е. същата е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 230 ГПК, определяща срока за обжалване на определения с частна жалба, този срок е 7-дневен от съобщението за определението, който в настоящия случай не е спазен. Дори да се приеме удължения срок, който е посочил съда в своето определение - 14-дневен, частната жалба пак е просрочена, като подадена едва на 14.10.2008 г. С оглед изложеното по-горе частната жалба като недопустима поради просрочието й следва да се остави без разглеждане, а в тази част производството пред ВАС, I отделение следва да бъде прекратено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,