Решение № 14883 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2010 г.

Решение № 14883 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Универсум 2002" ООД гр. Варна, подадена чрез адв. Тихомир Горанов, против решение № 664 от 29.03.2010 г. по адм. дело № 1858/2009 г. на Административен съд Варна, първо отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030900296/27.04.2009 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 312/23.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Универсум 2002" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Клас 1974" ЕООД и " Са Комерс" ЕООД, както и в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2005 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Алтернативно моли да бъде отменено решението на АС-Варна, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОТВЕТНИКЪТ - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следното: С процесния РА на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Клас 1974" ЕООД и "Са Комерс" ЕООД и са определени задължения по ЗДДС в размер и по периоди, както следва: д. п. м. 04.2005 г. в размер на 29 000 лв. и лихви в размер на 15740,36 лв.; д. п. м. 05.2006 г. в размер на 15500,00 лв. и лихви 8414,72 лв. и за д. п. м. 12.2005 г. в размер на 2301,46 лв. и лихви 64,26 лв. Фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като ДДС по фактурите е платен по ДДС - сметка. За да откажат правото на данъчен кредит по тези фактури, органите по приходите са приели, че не са представени доказателства за реалното извършване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 63, чл. 64 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС, с ревизионният акт е отказано правото на данъчен кредит. По делото е приета ССЕ, от заключението на която съдът е установил, че фактура № 401/29.12.2005 г. е издадена от "Са комерс" ЕООД, като в счетоводството на доставчика същата е осчетоводена по Дт с/ка 411 "Клиенти", Кт с/ка 702 "приходи от продажби" и Кт с/ка 4532 "начислен ДДС при продажби", както и, че данъкът по фактурата е начислен. По отношение на фактурите издадени от "Клас 1974" ЕООД вещото лице е посочило, че не може да отговори какви са счетоводните записвания и начислен ли е данъка, тъй като не е успяло да се свърже с дружеството и не е извършило проверка в счетоводството му. Според заключението, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Установени са последващи продажби на стоки на пшеница по фактури № 88/28.04.2005 г. и № 89/04.05.2005 г., и на царевица по фактура № 137/30.12.2005 г., всички с получател "Бул Агро Зърнена Компания" ООД. Неоснователно според съда е оплакването на жалбоподателя за това, че прехвърлянето на собствеността по процесните доставки се удостоверява от издадените от доставчиците фактури, тъй като фактурата само документира данъчното събитие, но не го поражда. Ирелевантно от гледна точка на възникване на правото на данъчен кредит е и обстоятелството, че получателят е декларирал и осчетоводил покупките, по които е упражнил правото си да приспадне начисления от доставчика данък. При спор за наличие на доставка, ирелевантно е и обстоятелството, че ДДС по процесните фактури е платен по ДДС - сметка на доставчика, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) касае само данъчният кредит, възникнал в резултат на доставка, т. е. наличието на доставка е предпоставка за приложението и на тази разпоредба. Не са представени никакви доказателства за това, доставчикът да е разполагал със стоката към датата на издаване на фактурата, за това кои са му доставчиците, къде е съхранявана стоката, как е транспортирана, респективно получена ли е реално от жалбоподателя. Представена е фактура от 28.12.2005 г. издадена от "Кобос" ЕООД, за която обаче няма данни да е осчетоводена при доставчика "Са комерс" ЕООД, т. е. заприходена ли е стоката. За да се установи стоковия поток, следва да се извърши анализ на аналитичните сметки гр. 30, 40 и 41, каквото изследване на е извършвано. По отношение на доставчика "Клас 1974" ЕООД изобщо не е установено как са осчетоводени процесните доставки. Не са представени доказателства дружеството да е разполагало със стоката, доказателства за предходни доставчици и за предаването й на получателя. Сами по себе си представените пътно - прехвърлителни разписки не обосновават извод за прехвърляне на собствеността върху стоката. На практика с тях се цели да се установи транзитно изпълнение, тъй като фигурират три страни- като изпращач е посочен "Клас 1974" ЕООД, чрез "Универсум 2002" на "Бул Агро", но не са представени товарителници и пътни листи, от които реално да се установи натоварването и транспортирането на стоката, съответно с чий превоз е превозена стоката. В разписките не е посочено и количеството пшеница, поради което по никакъв начин същите не могат да се обвържат с процесните фактури, както и с тези, посочени в заключението на вещото лице издадени от "Универсум 2002" ООД на "Бул Агро Зърнена компания" ООД, т. е. с твърдяните последващи доставки. Освен изложеното, видно от заключението, фактурите издадени на "Бул Агро Зърнена компания" ООД са с дати 28.04.2005 г. и 04.05.2005 г., т. е. с дати предхождащи датите на издаване на процесните фактури. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Клас - 1974" ЕООД не се установява и от представения РА на доставчика - № 1800315/16.05.2006 г. Съдът е констатирал, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от страна на дружеството не е представил никаква счетоводна отчетност. На стр. 3 от акта (л. 86 от делото), по отношение на доставките, по които дружеството е изпълнител, е констатирано, че "...поради непредставяне на счетоводната отчетност на фирмата не може да се установи размера на действително отчетените и реализирани приходи от продажба на стоки /услуги/, както и не е възможно да се извърши проверка за формиране на данъчната основа по ЗДДС, спазени ли са изискванията за начисляване на ДДС, както и наличие на данъчно събитие..." . След като липсва изрична констатация, че не се извършва корекция на начисления ДДС, РА на доставчика е неотносим към въпроса за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Предвид изложеното, съдът намира, че не са представени доказателства, от които да се обосновава категоричен извод за извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) е прието, че ДДС е начислен без основание и за жалбоподателя не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. По приложението на ЗКПО: За да извършат преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя за 2005 г. с разходите по процесните фактури, органите по приходите са приели, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 13, във вр чл. 15, ал. 2 от ЗКПО /отм/. Изводът за наличие на посоченото основание за преобразуване на финансовия резултат е обоснован от органите по приходите с обстоятелството, че както от страна на доставчиците, така и от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за това, услугите за които са издадени процесните фактури, респективно са отчетени съответните разходи, да са действително извършени. Съдът е приел извода на ревизиращите за правилен, в съответствие със събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства и в съответствие с материалния закон. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, според съда не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на доставките не е установено. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на извършения обстоен анализ на събраните писмени доказателства, съдът е изложил от фактическа и правна страна аргументи за законосъобразност на действията на органа по приходите по повод на издадения РА. С оглед на това, обосновани са изводите му за правилност на определения ДДС за внасяне през процесните периоди. За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури основателно съдът е приел, че липсват доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 от ЗДДС (отм.) изискват по същество наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), за да може да възникне задължение за внасяне на ДДС. При извършената насрещна проверка от органите по приходите не са били събрани доказателства за реално извършени доставки по процесните фактури. Щом липсва доставка, то не може да възникне и право на признаване на данъчен кредит и правилно е отказано право на данъчен кредит. В случаите, когато начисленият и платен от получателя по доставката данък се претендира от него като данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.), то за признаване на това материално право е необходимо при пълно доказване да се установи, че неговите преки и предходни доставчици са изпълнили законовите изисквания - чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.) и ако това наистина се установи, няма пречка за получателя да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай тези предпоставки досежно прекия доставчик не са установени, поради което законосъобразен е отказа за признаване на посоченото материално право. Видно от заключението на ССчЕ, по отношение на доставчика "Са комерс" ЕООД е налице осчетоводяване на процесната фактура, но не са представени никакви доказателства, че доставчикът е разполагал със стоката към датата на издаване на фактурата, кои са неговите доставчици, къде е съхранявана стоката, как е транспортирана, респективно получена ли е реално от касатора. По отношение на доставчика "Клас 1974" ЕООД не е установено как са осчетоводени процесните доставки, не са представени доказателства дружеството да е разполагало със стоката, доказателства за предходни доставчици и за предаването на получателя й. В тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на всички предпоставки за възникване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Обоснован е извода на съда, че не са представени доказателства, от които да се обосновава категоричен извод за извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) е прието, че ДДС е начислен без основание и за касатора не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на приложението на ЗКПО правилно съда е приел, че органите по приходите законосъобразно са преобразували финансовия резултат на касатора за 2005 г. с разходите по процесните фактури на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО вр. чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) предвид неустановяването на факта на извършване на доставките по процесните фактури. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение