Решение № 7208 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13699/2013 г.

ВАСIII отделение28.05.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5490 от 13.08.2013 г., постановено по адм. д. № 136/2013 г. по описа на Административен съд - София град и ВРЪЩА делото на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав съгласно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7208 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13699/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Александрова Димитрова от гр. Монтана срещу решение № 5490 от 13.08.2013 г., постановено по адм. д. № 136/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу НЕЛК обективно съединени искове за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер общо на 7000 лв, причинени й от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Eкспертно решение на НЕЛК № 0149/08.02.2010 г. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, г. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката Димитрова се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба, НЕЛК, редовно призован, не се представлява. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следното: С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил като неоснователни предявените от Йордана Димитрова срещу Националната експертна лекарска комисия искове за обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от влошено здравословно състояние в размер на 5 000 лв и за имуществени вреди - разходи по водене на дела, адвокатски хонорари, закупуване на лекарства, посещение в болнични заведения, телефонни разговори, пощенски услуги, пътни средства - в размер на 2000 лв, претърпени в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт- ЕР на НЕЛК № 0149/08.02.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил че, макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, липсват останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е налице реално настъпила за ищцата вреда от отмененото експертно решение на НЕЛК - от една страна, а от друга - не се доказва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от Димитрова имуществени и неимуществени вреди и отменения административен акт. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до противоречие с материалния закон и необоснованост. Въпреки че във второто по делото заседание, след изявление от страна на ищцата, че се отказва от поисканата съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертиза, съдът е констатирал, че без назначаването на такива експертизи делото би останало неизяснено от фактическа страна и е отложил делото с цел служебното им назначаване в закрито заседание с оглед правомощията му по чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът не е назначил такива експертизи. Отделно от това, въпреки че в същото заседание е дал възможност на ищцата да формулира задачи за експертизите и въпреки изричното изявление на ищцата, че не знае какви задачи да формулира и предоставя това на съда, както и въпреки изричното искане на Димитрова да й бъде допусната правна помощ по ЗПП, съдът с изрично свое определение е оставил без уважение това искане. Макар определението, с което е отказана правна помощ, да подлежи на самостоятелно обжалване, което процесуално право ищцата не е упражнила, с недопускането на правна помощ в случая съдът е нарушил основен принцип в административния процес - принципа за равенство в процеса. При изрично изявление от страна на Димитрова, че не може да се защитава сама, съдът, като не е допуснал назначаването на особен процесуален представител, който да съдейства за упражняване на процесуалните й права, включително и да формулира надлежни искания за събиране на относими доказателства, практически е лишил същата от адекватна правна защита на правата и интересите й в процеса, каквато й е гарантирана съгласно чл. 8, ал. 1 от АПК. По този начин съдът е решил делото без изясняване на обективната истина по спора като в мотивите на съдебния си акт се е позовал именно на липсата на надлежни доказателства за осъществяването на елементи от фактическия състав на отговорността за вреди, за което експертизите биха били относими. С това свое процесуално поведение съдът е нарушил и други основни принципи в административния процес- принципа за служебното начало по чл. 9, ал. 4 от АПК и необходимостта от оказване на съдействие на страните, включително и по чл. 171, ал. 2, както и принципа за истинност, залегнал в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от АПК. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне след като на ищцата бъде дадена възможност, включително и чрез назначаване на особен представител, да формулира задачи на СМЕ и СИЕ за изясняване факта на настъпването на вредите и евентуалното наличие на причинна връзка между вредите е отменения като незаконосъобразен административен акт. Отделно от това следва да се конкретизира и претенцията за имуществени вреди, като общата сума от 2000 лв бъде разбита по отделните, посочени в уточнителната молба от 13.05.2013 г. основания като съдът укаже на ищцата, че същата следва да ангажира надлежни доказателства за наличието на всяко едно основание, довело до конкретния размер на претендираните от нея имуществени вреди. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1