Решение № 4149 от 19.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Илиев от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Герон, срещу Решение 6925 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело 6772/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РА-30-604/21.06.2022 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд в хода на производството не е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да установи дали няма да настъпят увреждания в цялоста на сградата и дали тя може да функционира по предназначение след евентуалното премахване на процесната надстройка. Според касатора след премахване на процесния строеж ще се увреди първият етаж на сградата, който е узаконен и изграден в съсобствен имот, както и в тази връзка в заповедта липсва волеизявление на органа как да се възстанови сградата след премахване на надстройката. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и присъждане на разноски по делото. В проведеното открито съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Герон, излага допълнителни доводи, че същият не е надлежна страна нито в административното, нито в съдебното производство, тъй като собственик на имота, върху който е изграден процесния строеж, е майка му. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Павлов, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Илиев срещу заповед РА-30-604/21.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Надстройка на сграда на [улица], находяща се в имот с идентификатор 68134.707.786, представляващ УПИ IV 786, кв. 55 по регулационния план на гр. София, м. [улица]. В мотивите на заповедта е посочено, че процесният строеж е пета категория, изграден е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в периода - от началото на 2021 г., предвид което за него са неприложими хипотезите, уреждащи института за търпимост. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол 1/10.08.2021 г. и констативен акт 2/29.04.2022 г., съставени от служители на район Слатина , Столична община, съгласно които е констатирано изграждане на надстройка с размери в план 13 м./9.5 м. върху паянтова едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.707.786.1, като е излята плоча на ниво 2.60 м. и е изпълнена скелетно-гредова стоманобетонна конструкция на второ ниво, състояща се от колони, пояси и греди, както и е изпълнена част от тухлена зидария на второ ниво и носеща дървена покривна конструкция и са обособени четири помещения с достъп до първо ниво посредством новоизградено стоманобетонно стълбище. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган главен архитект на Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед СОА19-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, в предвидената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е от съда още, че заповедта е постановена и в съответствие с приложимите материално-правни норми, доколкото в случая по делото се установява, че процесният обект е с монолитен характер и е изпълнен от стоманобетонова носеща конструкция и следва да бъде определен като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Според съда изпълнението на надстройка на сграда в имот с идентификатор 68134.707.786 /част от който е имот с идентификатор 68134.707.5077/ е в нарушение на правилата по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което прави този строеж незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и правилно го е квалифицирал административният орган. Прието е от съда още, че в конкретния случай, административният орган е изпълнил изискванията на закона, като вписването на жалбоподателя за извършител на строежа, което и обстоятелство той не оспорва, е правилно и не представлява нарушение, обуславящо незаконосъобразност на заповедта. Съдът е приел, че след като по делото се установява като година на изграждане на процесния строеж 2021 г., то за него не е приложим и института на търпимост . Въз основа на това съдът е обосновал решаващият извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ, както и че правилно е определено лицето, което трябва да предприеме действия по премахването му и което да носи отговорност за състоянието му в противоречие с нормативната уредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на строежа се съдържа и в констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ надстройка върху съществуваща паянтова едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ IV 786, кв. 55 по регулационния план на гр. София, м. [улица], което обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател. По делото се установява също така, че строежът е изпълнен от гредова стоманобетонна конструкция, тухлена зидария и носеща дървена покривна конструкция, както и е излята плоча и изградено стоманобетонно стълбище. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване Надстройка на сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ безспорно изграденият от В. Илиев строеж е незаконен. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че същият е извършен през 2021 г., което и обстоятелство също така не се оспорва от касационния жалбоподател. Неоснователно се явява и направеното в откритото съдебно заседание възражение от процесуалния представител на касационния жалбоподателя, че последният не е надлежен адресат на оспорената заповед, тъй като не се легитимира като собственик на имота, върху който е изграден строежа. Действително, по делото в първоинстанционното производство е представен нотариален акт 056, том І, рег. 1339, дело 047/10.05.2022г., с който С. Ковачева е била призната за собственик на имот с проектен идентификатор 68134.707.5077 с площ от 189 кв.м. /този имот е част от нанесения в кадастралната карта и кадастралните регистри имот с идентификатор 68134.707.786/, заедно с построената в него жилищна сграда с проектен идентификатор 68134.707.5077.1 /сграда с идентификатор 68134.707.786.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри/, върху която жилищна сграда е изградена процесната надстройка. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за ненадлежен адресат на оспорената заповед, доколкото по делото безспорно се установява, че извършил на строежа е именно В. Илиев, който и факт той не оспорва нито в административното, нито в съдебното производство. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и правилно е приел административният съд, могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. С оглед на това в случая правилно В. Илиев, в качеството си на извършител на процесния строеж, е определен за адресат на оспорената заповед. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Неоснователно се явява направеното в тази връзка възражение от касатора за недопускане от първоинстанционния съд на съдебно-техническа експертиза, която да установи при евентуалното премахване на надстройката дали ще настъпят увреждания в цялостта и функционалността на узаконената едноетажна жилищна сграда. Изложените в тази връзка доводи по касационната жалба са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като преди всичко евентуалното засягане на съществуващата жилищна сграда ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на този акт. По отношение на тези последици длъжникът, както и трети лица, имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Ето защо тези последици са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед и като такива не е следвало да бъдат установявани в първоинстанционното производство, включително и чрез допускане на съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника главен архитект на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,