Решение № 11270 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2015 г.

Решение № 11270 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив срещу решение № 567/19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 475/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 2-ри състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се потвърди процесният ревизионен акт. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Пловдивският административен съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 16251300117 от 27.09.2013 г., издаден от Албена Атанасова Дончева, началник на отдел "Ревизии и проверки 2" в ТД на НАП - Пловдив, и Светослава Стефанова Кандева, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 77 от 20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, защото ревизионното производство се счита образувано на датата на издаване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, която е преди 1.01.2013 г., съответно за това неприключило ревизионно производство следва да намери приложение нормата на § 35, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно която всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Настоящото ревизионно производство към 1.01.2013 г. представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК и следва да бъде приключено по досегашния ред, а ревизионният акт следва да бъде издаден от компетентния да издаде ревизионен акт орган по приходите, определен със заповед на органа, възложил ревизията, така както е издаден и първоначалният ревизионен акт. След отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Съдебната практика е категорична, че се касае за единно ревизионно производство и този въпрос не е спорен. Изхождайки от нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно издателят на ревизионния акт следва да бъде един от органите по приходите, на които е била възложена ревизията, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. Липсва заповед за определяне на компетентен орган. Липсва и законово правомощие органът, възложил ревизията, да издава ревизионен акт. Поради това съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи по приходите, което води до извод за неговата нищожност. Решението е правилно. В случай на повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започна ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен, а преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК. По време на висящността на ревизионното производство са извършени законодателни промени в ДОПК, обнародвани в ДВ, бр. 82/2011 г., в сила от 1 януари 2013 г., част от които касаят органите, издаващи ревизионния акт и съответната процедура за това. Разпоредбата на чл. 119 от ДОПК в редакцията преди изменението предвижда след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. Последният с нарочна заповед определя органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионния акт. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР ЗИД ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и съгласно приложимият досегашен ред за довършването му компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт се определя с нарочна заповед на възложителя на ревизията. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в предходната му редакция. Ето защо, законосъобразно и обосновано административния съд е приел, че ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, поради което е нищожен. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,