Решение № 1639 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2017 г.

Решение № 1639 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение № 2393/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1564/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № № 030991600000247/14.01.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 65/9.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на "С." ДЗЗД, считано от 22.12.2015 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че с отмяната на акт за регистрация отпадат с обратна сила правните последици на регистрацията, като твърди, че на основание чл. 103 от ЗДДС лицето се счита за регистрирано от връчване на акта за регистрация и правните последици възникнали от датата на регистрацията до отмяната на акта за регистрация със съдебно решение не се заличават с обратна сила, поради което и обосновава извод, че правилно и в съответствие със закона е издаден акт за прекратяване на регистрацията, считано от влизане в сила на решението за отмяна на акта за регистрация. В заключение претендира отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "С." ДЗЗД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 2393/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1564/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - В. е отменен Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 030991600000247/14.01.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 65/9.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на "С." ДЗЗД, считано от 22.12.2015 г. За да постанови този резултат, АС - В. е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: С издаден от органа по приходите на основание чл. 102, ал. 1 вр. чл. 96, ал. 1 ЗДДС акт за регистрация по ЗДДС № 030421300015341/21.08.2013 г., жалбоподателят "С." ДЗЗД е регистриран по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта - 16.09.2013 г. С постановено Решение № 14146/22.12.2015 г. по адм. дело № 13595/2014 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1954/31.07.2014 г. по адм. дело № 590/2014 г. на Адм. съд - В. и вместо него е отменен обжалвания от "С." ДЗЗД Акт за регистрация по ЗДДС № 030421300015341/21.08.2013 г. С оспореният пред АС - В. А. за дерегистрация по ЗДДС № 030991600000247/14.01.2016 г. органът по приходите при позоваване на решението на ВАС, с което е отменен актът за регистрация по ЗДДС на "С." ДЗЗД, е разпоредил да се прекрати регистрацията на дружеството по ЗДДС, считано от датата на постановяване на решението на ВАС - 22.12.2015 г. При тази фактическа обстановка, АС - В. е приел, че законодателят не предвижда като основание за дерегистрация по този закон наличието на влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменен издаден по реда на глава IХ ЗДДС акт за регистрация. Посочил е, че това е логично, защото прекратяването на регистрацията по ЗДДС поначало предполага наличието на влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт за регистрация, при съществуването на който тя подлежи на прекратяване на някое от изброените в закона основания /било на задължителна, било на изборна дерегистрация/, докато съдебната отмяна на регистрацията изцяло се свързва с незаконосъобразното й извършване, последица от което е именно отмяната на акт за регистрация. Посочил е, че е различен и моментът на настъпване на правните последици при прекратяване на регистрацията и при съдебната й отмяна. Според чл. 110, ал. 2 ЗДДС при дерегистрация по инициатива на органа по приходите, когато става въпрос за задължителна дерегистрация, датата на прекратяване на регистрацията е тази на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107, изключая това по т. 5, а в случаите на т. 5, както и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, датата на дерегистрация съвпада с тази на връчването на акта за дерегистрация. Приел е, че относно настъпването на правните последици от съдебната отмяна на административния акт в правната доктрина е безспорен въпросът, че отмяната на незаконосъобразните актове на администрацията винаги води до прекратяване на правните им последици с обратна сила, за минало време /ex tunk - оттогава насам/, поради което обосновал извод, че с постановяването на касационното решение на ВАС за отмяна на издадения на "С." ДЗЗД съгласно чл. 102, ал. 1 вр. чл. 96, ал. 1 ЗДДС акт за регистрация са отпаднали с обратна сила правните последици на регистрацията, така че все едно тя никога не е извършвана. По изложените съображения, АС - В. е обосновал правни изводи, че административният орган незаконосъобразно, без наличието на материално-прано основание и при несъответствие с целта на закона, е издал оспорения с жалбата акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991600000247/14.01.2016 г., поради което го отменил. Така постановеното съдебно решение е правилно. По делото не е имало спор по фактите и същите са правилно установени от АС - В.. Не е било спорно, че издадения акт за регистрация по ЗДДС на "С." ДЗЗД, считано от датата на връчване на акта - 16.09.2013 г. е отменен с решение Решение № 14146/22.12.2015 г. по адм. дело № 13595/2014 г. по описа на Върховен административен съд, влязло в сила на датата на постановяването му - 22.12.2015 г. Касационният жалбоподател оспорва правните изводи на АС-В. за незаконосъобразност на акта за прекратяване на регистрация, поради липса на правно основание за издаването му. Настоящата съдебна инстанция намира правните изводи на първоинстанционния съд за липса на правно основание за издаване на акта за прекратяване на регистрация за правилни и съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Правилно съдът е посочил, че с разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ДОПК нормативно е установена възможност със закон да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал. 1 на НАП за задължените лица. Такъв специален регистър е предвиден в ЗДДС с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от закона като в ал. 3 са регламентирани две възможни форми на регистрация: задължителна и по избор. В разпоредбите на глава IХ ЗДДС са регламентирани условията и процедурата за извършване на регистрацията по този закон, а в глава Х - условията за прекратяване на регистрацията /дерегистрация/, като в глава ХV са обхванати и специфични случаи на регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДДС прекратяването на регистрацията /дерегистрация/ по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация регистрираното лице няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон изрично предвижда друго. Ал. 2 на чл. 106 визира два начина за прекратяване на регистрацията: 1/ по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор; 2/ по инициатива на органа по приходите, когато е установил основание за задължителна дерегистрация или когато са налице обстоятелства по чл. 176 от закона. В хипотезите на задължителна дерегистрация, визирани в чл. 107 ЗДДС, приходната администрация действа в условията на обвързана компетентност, докато в тези по чл. 176 вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС - при оперативна самостоятелност. Правилно съдът е приел, че при проследяване на нормативната уредба за дерегистрация по ЗДДС, законодателят не е предвидил като основание наличието на влязло в сила решение, с което е отменен издаден по реда на глава IХ ЗДДС акт за регистрация. Съдът правилно е приел, че отмяната на акта за регистрация при обжалването по съдебен ред има обратно действие и заличава последиците на акта за регистрация от момента на издаването му. За да се породят правните последици на акта за регистрация, той трябва да влезе в сила, което в случая не е настъпило, поради отмяната на акта за регистрация с влязло в сила съдебно решение, поради което и липсва правно основание за издаване на акт за дерегистрация, считано от влизане в сила на решението за отмяна на акта за регистрация. Вярно е твърдението в касационната жалба, че съгласно чл. 103 от ЗДДС, за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация. Това е фикция, която не може да бъде оборвана. С този текст заедно с чл. 102, ал. 1 ЗДДС, всъщност, е предвидено предварително изпълнение на акта за регистрация, преди да е влязъл в сила. След отмяната на акта за регистрация, при обжалването му по съдебен ред, основанието за приложение на чл. 102, ал. 1 ЗДДС е отпаднало и правилно съдът е приел, че регистрация на лицето не е имало, щом актът за регистрация не е влязъл в сила, поради отмяна. Щом актът за регистрация е отменен, следва да отпаднат последиците на предварителното му изпълнение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението на АС - В. не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, не претендира заплащане, поради което не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение