Решение № 9383 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост (ЕС) с адрес: гр.София, [жк] [адрес], подадена чрез процесуален представител адв. Е. Евлогиева, против решение 488 от 30.01.2023г., постановено по адм. дело 3660/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им против виза за инвестиционно проучване и проектиране на сграда със смесено предназначение - магазини, жилища и подземен паркинг с гаражи в УПИ VIII-832,3096 за обществено обслужване , кв.29, местност [жк], издадена на 17.03.2022 г. от главния архитект на район Връбница на Столична община. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици - присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът главен архитект на район Връбница , Столична община изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Етажна собственост с адрес: гр.София, [жк] [адрес] и Етажна собственост с адрес: гр.София, [жк] [адрес] чрез адвокат Евлогиева, в писмен отговор изразяват становище за основателност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Етажна собственост (ЕС) с адрес: гр.София, [жк] [адрес], Етажна собственост с адрес: гр.София, [жк] [адрес] и Етажна собственост с адрес: гр.София, [жк] [адрес], срещу виза за инвестиционно проучване и проектиране на сграда със смесено предназначение - магазини, жилища и подземен паркинг с гаражи в УПИ VIll-832,3096 за обществено обслужване , кв.29, местност [жк], издадена на 17.03.2022 г. от главния архитект на район Връбница на Столична община. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, съдът е приел, че оспорената виза за проучване и проектиране е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че спорният и подлежащ на преценка въпрос е налице ли са предпоставките за допускане с оспорената виза на застрояване с исканата сграда с магазини, жилища и подземни гаражи с паркинг, и дали отклоненията от ПУП са в рамките на ограниченията по чл. 134, ал.6 от ЗУТ. Посочената разпоредба е приложима само ако не се променя начинът и характерът на застрояването. Съдът е посочил още, че със заповед РД-09-50-493/29.03.2010 г. на главния архитект на СО е допуснато изработването на ПУП - План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на м. ж.к.Връбница-2 в обхват от р.Какач, продължението на [улица], [улица], [улица], с който за територията се установява режим на комплексно застрояване. Като част от този план е :изработен и одобрен действащия за територията на м. ж.к. Връбница-2 план за застрояване, одобрен с решение 166 по протокол 79/26.03.2015 г. на СОС, ИПР, одобрено със заповед РВР18-РА50-42/29.11.2018 г. на главния архитект на район Връбница . С него УПИ VIII-832,3096 е отреден за за обществено обслужване , като се предвижда строеж на нова триетажна сграда за обществено обслужване с височина до 11 м (средно по характер застрояване), разположена свободно в имота. Прието е, че издадената виза не представлява изменение на ПРЗ. На основание т.1, колона 6 от устройствена зона Урбанизирани територии от приложението към чл.З, ал.2 от ЗУЗСО с издадената виза за инвестиционно проектиране е допусната промяна на предназначението, определено с ПУП - от сграда за обществено обслужване в сграда със смесена функция (от нежилищна в нежилищна функция). Допусната е и промяна на разположението и конфигурацията на предвидената с плана сграда в условията на чл. 134, ал.6 от ЗУТ без да се променят начинът и характерът на застрояване. Начинът на застрояване е определен в чл.21, ал.1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. По действащия ПУП - ПЗ в имота е предвидено основно застрояване - сграда за обществено обслужване като свободно стояща сграда. Т.е. с визата не е променен начинът на застрояване. Характерът на застрояване е определен в чл.23, ал.1 от ЗУТ, като същият е в зависимост от височината на сградите на основното застрояване - ниско, средно или високо. В случая не е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като с визата също допуска застрояване със сграда до 11 м (средно застрояване), каквито са предвижданията и на плана. Ако се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като визата повтаря като ограничение посочените в плана показатели. Този извод се потвърждава и от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според което с издадената виза за проектиране не се променят характерът и начинът на застрояване на имота, а с нея са дадени указания да се спазят нормативите на устройствената зона по ОУП на СО, които според вещото лице са спазени. Решението е правилно. Обосновано е прието от съда, че процесният имот, за който е издадена визата попада в устройствената зона, съгласно Общия устройствен план на СО Смф" с устройствените параметри за тази зона: плътност на застрояване - 60%, коефициент на интензивност на застрояване - 3.5 и минимална озеленена площ - 40%. АССГ правилно е приел, че оспорената виза не представлява изменение на ПРЗ и че с издадената виза за инвестиционно проектиране е допусната промяна на предназначението, определено с ПУП - от сграда за обществено обслужване в сграда със смесена функция /"от нежилищна в нежилищна функция"/. Установил е с точност, че не е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като с визата се допуска застрояване със сграда до 11 м/средно застрояване/, каквито са предвижданията и на плана.Това е така, тъй като начинът на застрояване е определен в чл.21, ал.1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. По действащия ПУП - ПЗ в имота е предвидено основно застрояване - сграда за обществено обслужване като свободно стояща сграда. Т.е. с визата не е променен начинът на застрояване. Не е променен и характера на застрояване, който е определен в чл.23, ал.1 от ЗУТ, като същият е в зависимост от височината на сградите на основното застрояване - ниско, средно или високо. В случая не е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като с визата също допуска застрояване със сграда до 11 м (средно застрояване), каквито са предвижданията и на плана. Ако се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като визата повтаря като ограничение посочените в плана показатели, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Този извод се потвърждава и от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според което с издадената виза за проектиране не се променят характерът и начинът на застрояване на имота, а с нея са дадени указания да се спазят нормативите на устройствената зона по ОУП на СО, които според вещото лице са спазени. Съдът обосновано е приел и, че е спазена и разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗУТ. Съгласно заключението на приетата и кредитирана по делото СТЕ разстоянието от ново предвидената с визата сграда до границите на УПИ Vlll-832. 3096 е мин. 6 м до дъно имот" и 1/3 Н от страничната граница. Административният съд е приел, че е спазено изискуемото разстояние между бъдещата сграда и вход А на съществуващата сграда /блок [номер]/, което е минимум равно на височината на бъдещата сграда, а именно I /разстоянието между двете застъпващи се сгради/ е най-малко равно Н /височината на сградата/. Неоснователен е доводът на касатора, че не е спазена нормата на чл.31, ал.4 от ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице е, че посоченото във визата разстояние е H=L, следователно 11 м. Според схематично положение 2 от приложение 2 към чл.81 от Наредба 7 L се определя въз основа на височината на сградата, разположена откъм по- благоприятната за ослънчаване посока. Новопредвидената сграда в УПИ VIII-832,3096 е нежилищна и е разположена от югозапад на вх.А на бл.[номер]. При това положение пак според вещото лице разстоянието до най-близката фасада на блока е по-голямото от двете разстояния - нормираното Н/З или 3,67 м до границата на урегулирания имот събрано с разстоянието на жилищния блок до същата граница или разстояние равно или по-голямо от височината на новопредвидената сграда - 11 м. Доколкото обаче разстоянието между съществуващата и новопредвидената сграда е пряко зависимо от точното очертание на последната в план, което се конкретизира с инвестиционния проект, както и с разрешението за строеж, няма как с визата за проектиране да се зададат точните отстояния, тъй като не са налице точните параметри на новопредвидената сграда. Още повече, че не са налице данни за височината на съседния жилищен блок. Конкретните градоустройствени показатели за имота се установяват с инвестиционния проект, а визата за проектиране като извадка от ПУП трябва да отговаря на неговите предвиждания, което в случая е направено. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,