Решение № 1581 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7877/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител гл.юрк. Е. Митева, срещу Решение 880/17.05.2023 г., постановено по адм. дело 290/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на ЕТ З. Карамустафа-2011 е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С19780116942/03.02.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - ЕТ З. Карамустафа-2011 не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Благоевград е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С19780116942/03.02.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ З. Карамустафа-2011 е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- представляващ магазин, находящ се в [населено място], стопанисван от ЕТ З. Карамустафа-2011 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение на основание чл. 118, ал. 1 от във вр. с чл. 25 ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл.186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 22.01.2023г., при която приходните органи са установили, че покупка на 2 бр. банани на стойност 1,50 лева, заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Последната констатация е потвърдена при отпечатването на дневен отчет, от който е видно, че гореописаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол сер. АА 0116942 от 22.01.2023г., (л.12), подписан без възражения от управителя. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени процесната заповед, съдът е постановил, че същата е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Изложил е съображения, че не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Не е било спорно по делото, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 2 бр. банани на стойност 1,50лв, заплатени в брой, на 22.01.2023г., не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 14 дена. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не са сторени по делото и не се претендират. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение