Решение № 8035 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2017 г.

Решение № 8035 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. П., против решение № 103 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 67/2017 г. на Административен съд - К.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-090-6500/15665 от 12.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - З. Б. Ю. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с липса на ясни мотиви в уведомителното писмо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от З. Б. Ю. против отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да й оторизира поисканата субсидия за кампания 2015 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството. Възраженията й са били, че е спазила изискванията по заявената схема за подпомагане, като е отглеждала декларираните животни в стопанисван от нея животновъден обект. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на финансова помощ за кампания 2015 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/. Към заявлението е подписала таблица за кандидатстване по схемата, в която е декларирала, че към съответната референтна дата - 28.02.2009 г. е отглеждала 44 броя говеда, с които кандидатства и през текущата кампания. По преписката са представени справки за животни на собственик към 15.06.2015 г. и към 23.06.2015 г. от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните, от които е видно, че З. Ю. има 31 броя говеда. По заявлението й е издадено уведомително писмо с отказ да бъде отпусната исканата субсидия, поради обстоятелството, че кандидатът не отговаря на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. За изясняване на спора, съдът е допуснал поисканата от ответната страна съдебно ветеринарно-медицинска експертиза. Заключението е изготвено на базата на документите по делото и информация от ИИС на БАБХ. В заключението си вещото лице е установило, че по данни в ИИС на БАБХ към 15.06.2015 г. и към 23.06.2015 г. Ю. е била собственик на 31 броя говеда, отглеждани в животновъден обект с рег. № 5605440027 собственост на А. А. Ю., като по номера на ушната марка животните са едни и същи към двете дати. Установено е още, че към 23.06.2015 г., 15 броя от наличните 31 броя говеда са на възраст 2 или повече години. При формиране на правните изводи, съдът напълно е игнорирал събраните по делото доказателства, ведно с експертизата. За да отмени уведомителното писмо е приел, че то е издадено в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая и че заявителката отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредбата. Съдът е посочил, че в оспорения акт липсват мотиви и констатации относно волята на административния орган за отказа от подпомагане по отношение на това, че жалбоподателката не е отглеждала животните в животновъден обект, стопанисван от нея. Без да анализира съдържанието на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата и начина, по който тя регламентира допустимите за подпомагане земеделски стопани, съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ и продължават да извършват земеделска дейност. В ал. 2 на същата разпоредба е записано, че допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни. От представените по административната преписка извлечения от ИИС на БАБХ е видно, че към 28.02.2009 г. З. Ю. е била собственик на 44 броя говеда, които са отглеждани в животновъден обект № 5605440027 собственост на А. Ю.. От справките за животни на собственик от същата информационна система към 15.06. и 23.06.2015 г. се установява, че Ю. отглежда 31 броя говеда. В тази връзка е правилен изводът на съда, че кандидатът отговаря на изискването да отглежда поне 70% от референтния брой животни. Съдът обаче не е обсъдил задължението на земеделските стопани да отглеждат животните в техни стопанства. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредбата "стопанството" включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Видно от данните по делото, към 4.02.2009 г. - годината на поемане на ангажимента, земеделската производителка е заявила отглеждане на 44 биволи в обект с регистрационен номер 6634-0038. Попълненият за целта анкетен формуляр - л. 87 от делото е подписан от официалния ветеринарен лекар. Приложена е и декларация, че тя е собственик на обекта и животните в него, описани с ушните им марки, отново подписана от ветеринарен лекар. Към същата дата и общо за периода от 23.12.2004 г. до 20.02.2010 г., З. Х. фигурира в регистъра на животновъдните обекти, поддържан от БАБХ, като собственик на обект рег. № 5605440027 - стар № 66634-0038. От 21.10.2013 г. до 13.11.2013 г., като собственик на същия обект е регистриран нейният съпруг А. А. Ю.. От направена служебна справка в деловодната система на Върховния админстративен съд се установява, че той също отглежда животни и има спор със ДФЗ по адм. дело № 1635/2018 г. на четвърто отделение. От 14.11.2013 г. до 13.04.2014 г. обектът е регистриран със собственик С. А. Х., а от 14.04.2014 г. отново на А. А. Ю.. При подаване на настоящото заявление за подпомагане на 15.06.2015 г. жалбоподателката е описала в Таблица за животните за кандидатстване по схемата, че ги отглежда в животновъден обект № 6634-0038. Към същата дата обектът е бил с новия номер 5605440027 и в регистъра към БАБХ е регистриран, като собственост на А. А. Ю.. Така представените документи в административното производство правят напълно обоснован извода на административния орган, че заявителката не е доказала съответствие за допустимост по чл. 38, ал. 2 - като земеделски стопанин, да отглежда животните в свое стопанство. Липсата на една от положителните предпоставки за допустимост на подпомагането не може да се преодолее с представения в съдебното производство договор за предоставяне на безвъзмездно ползване на животновъден обект с регистрация № 6634-0038, сключен на 23.01.2015 г. между А. А. Ю. и З. Б. Ю.. Той установява само предоставено право на ползване, но не изпълнява останалите елементи на понятието стопанство, легално дефинирано в § 1, т. 8 ДР на Наредба № 3. За разлика от първата година на кандидатстването - 2009 г., през 2015 г. предоставеният за ползване обект, не е регистриран на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Посоченият закон урежда в Раздел втори редица задължения на физическите лица, отглеждащи животни, независимо от това дали са собственици или ползватели на животновъдни обекти - чл. 132 от него. Отделно от това в разпоредбата на чл. 137 ЗВД в относимата й към конкретния случай редакция, обн. ДВ, бр. 7/2013 г. е регламентирано задължението им да подадат заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ с приложени редица документи. Документът за право на ползване (в конкретния случай представения договор между двамата съпрузи) е само един от тях. Задължително за представяне е и копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, отглеждани в обекта. В цитираната законова норма е предвиден ред за проверка и регистрация. След успешното й приключване се издава удостоверение за регистрация и се извършва вписването в регистъра на обстоятелствата, конкретизирани в ал. 9. От приложената към преписката справка в регистъра безспорно е установено, че обектът, в който жалбоподателката е заявила отглеждане на животните се води само на собственика му - А. Ю., а тя не фигурира, като ползвател по представения договор за предоставяне на безвъзмездно ползване. Ето защо тя не се легитимира, като земеделски стопанин, отглеждащ животни в свое стопанство, съгласно условието за допустимост по чл. 38, ал. 2 от наредба № 3. Административният орган законосъобразно е отказал претендираната субсидия и подадената жалба срещу него е неоснователна. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил уведомителното писмо, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата. Процесуалният представител на РА е поискал присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Те възлизат на 200 лева - възнаграждение за вещото лице и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция - общо 400 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение