Решение № 1338 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2010 г.

Решение № 1338 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на министъра на Министерство на земеделието и храните срещу решение № 1873 от 12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2672 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. В жалбата се излагат съображения за наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Йосифова оспорват жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви. Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е било отказано обезщетение на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев за заявените 2000 дка гора-пасбище в местността "Демир-борун" съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е прогласил нищожност на обжалваната заповед, като е върнал делото като преписка на министъра на земеделието и храните да се произнесе по заявление регистрационен индекс АО-816 от 25.06.2007 г. Съображенията за това са били, че в случая била налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актовете на административния орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че с решение по адм. дело № 5522/2008 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решение на тричленен състав на ВАС и вместо него постановил друго, с което е отменил мълчаливия отказ на министъра на земеделието и продоволствието (сега министър на земеделието и храните) и е върнал делото като административна преписка на министъра на земеделието и продоволствието за произнасяне по заявлението на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев. рег. индекс № АО-816 от 25.06.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че с решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението постановено по адм. д. № 8303/2007 г. от тричленен състав на ВАС и вместо него постановява друго, с което отменя мълчаливия отказ на министъра на земеделието и продоволствието (сега министър на земеделието и храните) и връща делото като административна преписка на министъра на земеделието и продоволствието за произнасяне по заявлението на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, рег. индекс № АО-816 от 25.06.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е констатирал, че към заявлението до МЗГ с вх. № 94-ИИ-117 от 17.03.2003 г. за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ за земеделски земи, притежавани от наследодателя и изоставени от него в Гърция по време на изселването му е приложена молба за ликвидиране от бежанец или изселен, в която молба в т. 3, 4, 5 и 6 са били изброени пасища с обща площ 4280 декара. Предмет на административното производство по издаването на заповед № РД 46-477 от 15.10.2004 г., както и на съдебното производство за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на това административно решение на министъра на земеделието и горите е било наличието на материалните предпоставки за уважаване на молбата за обезщетяване по отношение на 2280 дка пасища, но не и за процесните 2000 дка гори-пасища, намиращи се в местността "Демир боруна". В този смисъл петчленният състав е приел за незаконосъобразен направения от тричленния състав извод, че горепосочената заповед инкорпорира и с нея се отказва правото на обезщетяване по отношение на процесните пасища от 2000 декара. Петчленният състав е посочил, че в заявлението от 17.03.2003 г. не са били индивидуализирани имотите, за които е поискано обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, но от своя страна административният орган не е указал на молителите да посочат конкретно за кои имоти се отнася претенцията им за обезщетение по посочения ред, което е съществено процесуално нарушение, защото с него реално са накърнени правата на жалбоподателите, тъй като министърът на земеделието и горите самостоятелно е тълкувал волята на заявителите, изхождайки и анализирайки само представените в административното производство писмени доказателства. От изложеното до тук следва да се направи извода, че заповед № РД-46-1692/23.12.2008 г. на министъра на земеделието, която е предмет на производството пред тричленния състав на ВАС е издадена с оглед решението на петчленния състав на ВАС и не е нищожна. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че това решение е било доведено до знанието на директора на Дирекция "Поземлени отношения" с писмо № 93 - 6095/27.04.2008 г. на директора на Дирекция "Правни дейности" към МЗХ. Ето защо, настоящият петчленен състав не споделя извода на тричленния състав на ВАС, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Това е така, защото именно в изпълнение на отменителното решение на петчленния състав на ВАС е бил издаден обжалвания индивидуален административен акт. От друга страна, от мотивите и диспозитива на решението постановено по адм. д № 5522/2008 г. на ВАС, петчленен състав, не може да се извлече извода, че съдът е указал нещо повече от това, министърът на земеделието и храните да се произнесе с изричен административен акт по заявлението на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, рег. индекс № АО-816 от 25.06.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ. По тези съображения е бил отменен мълчаливия отказ на министъра и делото е било върнато като преписка за постановяване на изричен индивидуален административен акт. Въз основа на изложеното до тук, следва да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС. Дело следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което следва да бъде преценена законосъобразността на обжалвана заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е било отказано обезщетение на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев за заявените 2000 дка гора-пасбище в местността "Демир-борун" съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав,