Решение № 8817 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2022 г.

Решение № 8817 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК – Хасково, против Решение № 135/2.02.2022 г., постановено по административно дело № 512/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменена негова Заповед № ДК-10-ЮЦР-17/21.03.2019 г. и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 26/29.01.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанието по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда изводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж. Касационната жалба се поддържа от служители с юридическо образование Трифонова и Сибинова, които молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. От ответните страни – Д. П., Т. П. и Г. Т. е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат М. Гунчева, с който се оспорва жалбата, с молба за потвърждаване на съдебното решение. Постъпило е становище и от К. К. и Н. К., представлявани от адвокат Т. Ванкова, с което се поддържа подадената касационна жалба. Главният архитект на Община Хасково, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След подадена жалба по реда на чл. 216 ЗУТ (отм.) от страна на Ц. П., Началникът на РДНСК – Хасково е постановил заповед, с която е счел същата за допустима, но неоснователна и е оставил в сила Разрешение за строеж № 26/29.01.2019 г. на Главния архитект на Община Хасково и одобрения с него инвестиционен проект за "Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение" за поземлен имот 77195.715.208 по КК на гр. Хасково, с възложители К. К. и Н. К.. Съдът е отменил тази заповед и потвърденото с нея разрешение за строеж, развивайки съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, както и на чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Основният спор по делото е дали разрешения строеж попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, при която не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици или в хипотезата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, при която изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Не е спорно, че възложителите и оспорилия разрешението за строеж са съсобственици на поземлен имот 77195.715.208 по Кадастралната карта на гр. Хасково, като построената в имота жилищна сграда е в режим на етажна собственост по между им. По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че за сградата вече има построени сградно водопроводно и канализационно отклонение, изпълнени в съответствие с одобрените проекти. С поцесния акт се разрешава по почин само на единия етажен собственик изграждането на нови сградни отклонения, различни от вече съществуващите. Освен това е установено, че не се касае за изграждане на нови ВиК инсталации в етажа, собственост на възложителите по повод преустройство на същия, а за отклонения за поземления имот, които преминават през външната стена на сградата и следва да се квалифицират като прокарване на нови инсталации за сградата – етажна собственост. Ето защо, разрешението за строеж не попада под приложното поле на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, който е относим само за преустройство на собствен обект, каквото не е налице в случая. Касае се за изграждането на нови инсталации в сграда – етажна собственост, поради което е приложима разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, която изисква решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, каквото решение липсва. При така установените факти, първостепенният съд правилно е приел, че изискването по чл. 186, ал. 1 ЗУТ е нарушено, което нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на процесното разрешение за строеж. Административен съд – Хасково е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните по касация страни Д. П., Т. П. и Г. Т. следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 720 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,