Решение № 7214 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2014 г.

Решение № 7214 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 167, ал. 1 от АПК. На 1.06.2015 г. е подадена молба от "Пирин кам" ООД, гр. Гоце Делчев - заинтересована страна по делото, за допускане на предварително изпълнение на обжалваното Решение № 499 от 11.07.2014 г. на Министерския съвет на Република България, с което на дружеството е предоставена концесия за добив на подземни богатства - строителни материали (мрамори), от находище "Водицата", разположено в землището на с. Ново Лески, община Хаджидимово, област Благоевград (л. 146). Твърди се, че спряното изпълнение на административния акт по силата на суспензивния ефект на подадената жалба от Александър Георгиев Линдарев, Борис Иванов Алмишев, Димитър Борисов Кюпчев, Десислава Тодорова Йованович, Симеон Кръстев Стойков и Стефан Асенов Гюдженов - жители на с. Ново Лески, препятства упражняване на правата на търговското дружество по концесионния договор. Представени са три рамкови договора за доставка на инертни материали на обща стойност 742 000 лева, анекси към същите и разменена кореспонденция с контрагентите по тях във връзка с неизпълнението им. "Пирин кам" ООД е поканено доброволно да изпълни договорните си ангажименти, като в противен случай ще дължи неустойки и обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. Останалите страни по делото считат, че искането следва да се отхвърли. След преценка на представените доказателства, съдът намира искането за неоснователно. Безспорно е по делото, че концесионен договор между "Пирин кам" ООД и държавата не е подписан, поради което добив на строителни материали от находището "Водица" съгласно предоставената концесия, не се извършва. При това положение договорните отношения на концесионера с други търговски дружества за доставка на инертни материали в изпълнение на несключен концесионен договор нямат връзка с процесното решение на МС и не обосновават извод за уважаване на искането в нито една от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, съдът