Решение № 14028 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2012 г.

Решение № 14028 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, против решение № 1852/27.07.2012 г. по адм. д. № 1375/2012г по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу заповед № 12ОА965/18.04.2012г на кмета на община Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че към 1995 г., когато е сключен договора за наем на процесния обект, липсва разпоредба в Закона за физическото възпитание и спорта, която да дава възможност за сключване на договори за предоставяне на спортни обекти от друг орган, различен от Комитета за физическо възпитание и спорт. Поддържа становище, че договорът е валидно сключен на основание ПМС от 1992 г. По време на действие на договора е изменен Закона за физическото възпитание и спорта- ДВ, бр. 58/1996 г., като промяната гласи, че държавата и общините създават условия за развитие на спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения при облекчени условия. Именно част от облекчените условия представлява безвъзмездното ползване на процесния обект. От това може да се направи извод за правна обоснованост на продължаването на действието на договора и след приемане на ЗФВС. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - кмета на община Пловдив, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без основание. Жалбоподателя не е посочил доказателства, които го легитимират като държател на имота на правно основание. Той не е имал валиден договор за наем. С договор от 02.01.1995 г. имотът е предоставен на клуба-жалбоподател, но не е установено между него и община Пловдив да е имало сключен договор за наем. С решение № 269 по протокол № 13/08.07.2004 г. ОбС - Пловдив, е предоставил имота на ОП "Пловдивспорт" за управление по реда на чл. 12 ЗОС. Няма доказателства за наличие на договорни отношения с новосъздаденото общинско предприятие. § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 101 от 2004 г.) предвижда, че договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10г, чиито срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени до 10г с решение на Общинския съвет. Не се установява такава процедура да е изпълнена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, срещу заповед № 12ОА965/18.04.2012 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район "Западен", ул. "Ясна поляна" № 13, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.514.240 по КК, с площ от 4635 кв. м., за който имот е отреден УПИ V, кв. 4 по плана на Спортен компекс "Отдих и култура", от Сдружение "Железничарски плувен клуб "Младост-91, ЕИК 115072394, с адрес Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 3 1, управлявано от Стефан Кирилов Желев. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила. По същество на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателя Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91" със седалище в гр. Пловдив. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не се легитимира като държател на имота на правно основание. С договор от 02.01.1995 г. имотът е предоставен на клуба-жалбоподател, но няма сключен договор за наем между жалбоподателя и община Пловдив, от който да се извлече държането на имота. С решение № 269 по протокол № 13/08.07.2004 г. Общински съвет - Пловдив, е предоставил процесния недвижим имот на ОП "Пловдивспорт" безвъзмездно за управление по реда на чл. 12 от ЗОС. Жалбоподателят не е представил доказателства за договорни отношения с новосъздаденото общинско предприятие. Към 1995 г. липсва разпоредба в Закона за физическото възпитание и спорта, която да дава възможност за сключване на договори за предоставяне на спортни обекти от друг орган, различен от Комитета за физическо възпитание и спорт. Съдът приема, че не е налице валиден договор за наем, като се позовава и на разпоредбата на § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 101/2004 г). Решението е правилно, като касационната инстанция излага допълнителни мотиви към посочените от административния съд. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.514.240 по КК, с площ от 4635 кв. м., за който имот е отреден УПИ V, кв. 4 по плана на Спортен комплекс "Отдих и култура". Видно от Акт № 986/20.03.2012 г. имотът е публична общинска собственост. С договор от 02.01.1995г, сключен между "Пловдивспорт" ЕООД - гр. Пловдив и Спортен клуб по плуване "Младост -91" на клуба са предоставени за ползване безвъзмездно и за неопределено време: закрит плувен комплекс "Младост" с площ от 1475 кв. м. и открит 25 м басейн с прилежащата му площ. Впоследствие между страните по договора са сключени анекси-от 06.03.2000 г. и от 30.05.2001 г. Договорът е сключен през 1995 г. при действието на Закона за собствеността - чл. 6 и чл. 8 (отм). С решение № 269 по протокол № 13/08.07.2004 г. на Общински съвет - Пловдив е прекратено "Пловдивспорт" ЕООД и е създадено Общинско предприятие "Пловдивспорт" към община Пловдив, което да управлява и поддържа имотите - публична общинска собственост, представляващи спортни обекти. В решението е посочено, че договорите, които са в сила към деня на приемане на решението, запазват действие и страна по тях се счита ОП "Пловдивспорт". Съгласно § 46, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) обектите - публична общинска собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество. Разпоредбата на § 46, ал. 3 дава възможност на общинските съвети да предоставят без търг или конкурс концесия на дружествата за тези обекти в 3 месечен срок от влизане на закона в сила. Общински съвет - Пловдив още през 1999 г. е следвало да намали капитала на дружеството със стойността на обектите, предмет на договора от 1995 г. Независимо, че не е сторил това и при липсата на доказателства за предоставяне на концесия на "Пловдивспорт" ЕООД върху процесния недвижим имот, по силата на закона общинското дружество е било лишено от правата си върху процесния имот-публична общинска собственост. От тогава касационният жалбоподател държи този имот на отпаднало основание. След прекратяването на едноличното търговско дружество с посоченото решение на Общински съвет-Пловдив, на това основание договорът от 02.01.1995 г. не е бил валиден, за да бъде продължен от ОП "Пловдивспорт" - Пловдив като страна по договора. След влизане в сила на Закона за общинската собственост (01.06.1996 г.) договорът се явява сключен и в нарушение на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС. Процесният имот е публична общинска собственост и той не може да бъде предмет на разпоредителни сделки, нито да бъде обременяван с ограничени вещни права. Свободните нежилищни имоти - публична общинска собственост могат да се отдават под наем за срок от 10 г. след решение на общинския съвет. Предоставянето за безвъзмездното ползване на общинските имоти-публична общинска собственост представлява нарушение на закона и само по себе си е основание за нищожност на договора за ползване на процесните имоти. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че правата му върху имота произтичат от ПМС № 110/1992 г. Посоченото постановление съдържа разпореждане имотите за спортно обслужване да се използват само по предназначение и указания до кметовете на общини да съгласуват разпореждането с тези имоти с Комитета по въпросите на младежта и спорта. В този смисъл постановлението не поражда права върху процесния имот. Такива не възникват и от Закона за физическото възпитание и спорта (в ред. от бр. 58/1996 г.). Действително съгласно чл. 7, ал. 6 от ЗФВС (в ред към 1996 г.) държавата и общините създават условия за развитие на спорта и насърчават инвестициите в спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения на спортни организации и други юридически и физически лица при облекчени условия. Става въпрос за облекчени условия за изграждане на спортни обекти, а не за безвъзмездно ползване на спортни обекти, което никъде в закона не е регламентирано. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,