Решение № 11652 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2018 г.

Решение № 11652 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Заместник - Кмета по "Икономическите и правни въпроси" (ИПВ) на община Разлог срещу решение № 12 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 670/2017 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отменена Заповед № РД–15–640 от 09.08.2017 г. на Заместник - Кмета по "ИПВ" на община Разлог, с която е наредено премахне на строеж "селскостопанска постройка", намираща се в УПИ XVIII – 486, кв. 38 по плана на с. Баня, общ. Разлог, собственост на Я. К., Я. К., Е. К., И. К. като застрашена от самосрутване на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушения във формата, както и че от събраните доказателства безспорно се е установило, че са на налице материално правните предпоставки на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта. Посочва и че не отговаря на истината, че към момента на постановява на решението сградата е била санирана. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Ответникът Е. Костова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Благоевград заповед на Заместник - Кмета по "ИПВ" на община Разлог е наредено да се премахне "селскостопанска постройка", намираща се в УПИ XVIII – 486, кв. 38 по плана на с. Баня, общ. Разлог, собственост на Я. К., Я. К., Е. К., И. К. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Административен съд – гр. Благоевград е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и непроведено производство по тази разпоредба е довело до материална незаконосъобразност на заповедта. Приел е, че от оспорената заповед, както и от протокола за оглед на място, съставен от назначена комисия на общината, не се съдържат фактически основания, от които да се приеме, че определянето на селскостопанската постройка като самосрутваща се и опасна. Съдът е приел и че не са налице комулативно дадени всички от предвидените в чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на сградата, а именно приел е, че не е налице предпоставката сградата да не може да бъде поправена, респективно заздравена, както и че не е застрашена от самосрутване. Позовал се е на заключението на приетата по делото СТЕ, съобразно която спорната постройка се състои от пет тела, като само при едно от тях е налице липсваща част от стената, но не в резултат на самосрутване, а на човешка намеса, като с ремонт на само една греда постройката би била заздравена. Приел е, че не са били налице предпоставките по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. Законосъобразно и обосновано АС – гр. Благоевград е приел на първо място, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а на второ място, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която допуска прилагането на крайна мярка – разпореждане за премахване на сградата. Най - напред действително при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е позоваването на касатора, че такива не са допуснати, тъй като е ясно посочено в заповедта, че сградата е опасна, както и че установяването в тази връзка е направено от служители на община Разлог, които могат да различат опасна от неопасна сграда. И в протокола, съставен от служители на общината и в оспорената заповед бланкетно е посочено, че спорната постройка е застрашена от самосрутване и опасна за живота и здравето на гражданите, но не се съдържат никакви фактически установявания относно това какво налага този извод. Не е достатъчна само констатацията на служители на общината, а е необходимо описание на факти, които обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Поради и това е правилен извода на АС – Благоевград за липса на фактически установявания, които да обосновават издаване на оспорената заповед. В нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, която е императивна, изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани страни и то при всяко установяване, както и че изслушването следва да е преди съставянето на констативния протокол. Т.е. съгласно тази норма уведомяването само на единия от съсобствениците не е достатъчно за изпълнение на условието на закона за изслушване на заинтересованите страни. В настоящия случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта и съответно е нарушение от категорията на съществените. Законосъобразен е и извода на съда относно това, че в констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта не се съдържа фактически установявания навеждащи на извод, че постройката е застрашена от самосрутване и съответно не може да се поправи или заздрави, условие за прилагане на най – крайната мярка – нареждане за премахването й. В тази връзка е правилен и извода за това, че е допуснато съществено нарушение, водещо до необоснованост на заповедта, тъй като не е ясно въз основа на какви данни събрани в административното производство, срещу които адресатите следва да могат да се защитят, е достигнато до извода в оспорената заповед за наличие на предпоставки за премахване на постройката. На следващо място в случаите на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, когато се предприема крайната предвидена в закона мярка – разпореждане на премахването на строеж - следва да са налице кумулативно всички предвидени в нея предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. След като липсва една от предвидената в закона предпоставки, а именно постройка може да се поправи и заздрави, както е установила СТЕ – то оспорената пред АС – гр. Благоевград заповед за премахване на процесната постройка е материално незаконосъобразна, както правилно е прието и в оспореното решение на съда. За пълнота на изложението следва да се посочи, че срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на сградата в добро състояние могат да бъдат предприети други мерки, предвидени в закона. С оглед горното оспореното решение на АС – гр. Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,