Решение № 9645 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2011 г.

Решение № 9645 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция - Аерогари" (РДГП-А) срещу решение № 3231/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 7440/2010 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед рег. № 1161/28.09.2010 г., с която на Светослав Василев Спасов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Светослав Василев Спасов в представен писмен отговор и чрез пълномощника си адв. Василев оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 1161/28.09.2010 г. на Директора на РДГП-А, с която на Светослав Василев Спасов от гр. София полицай, категория "Е" - I степен, старши полицай в сектор "Летищна сигурност" от Гранично полицейско управление - София към РДГП-А е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1, 2 и 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. т. 11 и 12 ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които от своя страна са довели до невъзможност да се установи съответствието на обжалвания акт с материалноправните разпоредби. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната пред него заповед не са посочени конкретните обстоятелства, според които Спасов е могъл, но не е извършил определени действия за да предотврати неправилно паркиране. Също така липсвала квалификация на деянията като виновно извършени от Спасов. Решението е правилно, но не по мотивите изложени в него. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Видно от приложената с административната преписка заповед № 1161/28.09.2010 г. на Директора на РДГП-А на Светослав Спасов е наложено посоченото по-горе дисциплинарно наказание за това, че на 30.05.2010 г. около 15,52 - 16,02 часа, пред входа на Аерогара София - Терминал 2, след пътни знаци "забранено влизането" и "забранени са престоя и паркирането" неправилно се е намирал спрян черен джип Хюндай Тюсон" СА 1731АК. Спасов и колегата му Радослав Тренев станали съпричастни към това водача на автомобила да излезе от лекия автомобил и да бъде отведен на значително разстояние от него и участвали в разговор, който не бил свързан пряко с изпълнение на задълженията им. От нарядния дневник за дежурството на процесната дата е видно, че на служителите по установения ред по т. 3 е поставена служебна задача "Не допуска неправилен престой и паркиране на МПС". Полицай Спасов не е изпълнил тази задача, което деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 предл. първо ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения. Отделно от това в заповедта е посочено като извършено нарушение и това, че Спасов в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, тъй като при започване на разговора с водача на автомобила Спасов не се е представил по установения ред, което е квалифицирано от административния орган като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в неустановяване на конкретните обстоятелства, според които жалбоподателят е могъл, но не е извършил конкретни действия за да предотврати неправилното паркиране необсъждане в същата на твърдения на Спасов. Необсъждането на тези обстоятелства, както и на други, свързани с вината на Спасов при извършване на нарушението и липсата на квалификация за виновно извършване на нарушението са приети от съда за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните в хода на дисциплинарното производство, а и в хода на съдебното фактическата обстановка е изяснена, като от същата не се установява извършване от страна на Спасов на вменените му нарушения. На първо място по делото безспорно е установено, че водачът на черен джип Хюндай Тюсон" СА 1731АК на 30.05.2010 г. е извършил нарушение на правилата за движение, като е навлязъл в път, в който това е било забранено и е извършил престой и паркиране на забранено място. Установен е и фактът, че след извършване на това нарушение от водача Спасов и колегата му Тренев са отишли на място и се провели разговор с неустановено по безспорен и несъмнен начин съдържание, след което водачът на автомобила е отстранил същия от забраненото за преминаване, престой и паркиране място. С оглед на това настоящият състав намира, че при тези безспорно установени данни Спасов е изпълнил задълженията си по недопускане на неправилен престой и паркиране на процесния автомобил. От нарядния дневник не се установява същият да е имал поставена задача да санкционира нарушители на забраната за престой и паркиране, при което след констатиране на такова нарушение единствената възможност за изпълнение на тази задача е да бъдат предприети мерки нарушението да бъде отстранено, което е и сторено в случая. Освен това в процесната заповед това нарушение е квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения, макар по същество да се твърди от административния орган, че в случая е налице нарушение на поставена му задача по наряден дневник, което по същество е неизпълнение на заповед. По делото не е представена длъжностна характеристика, от която да се установи какви са служебните задълженията на Спасов, а от разпоредбите на чл. 82 и сл. от ППЗМВР уреждащи основните функции и задължения на служителите на ГДГП не се установява служителите на същата да имат правомощия да извършват контрол по спазване на правилата за движение. Следователно заповедта в тази й част е постановена в нарушение на материалния закон. От събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин и извършване на второто вменено на Спасов нарушение - непредставяне по установения ред преди започване на разговор с водача на автомобила. Изводът за това е направен от дисциплинарно наказващия орган единствено от твърденията на Лазаров, дадени по друга преписка и отнасящи се за друго лице - Нели, която е управлявала посочения автомобил. Липсват обяснения от това лице по тази преписка, като липсват обяснения и от водача на автомобила и именно на него е следвало да се представи полицай Спасов преди да извърши проверка на документите му. Ето защо настоящият състав намира, че в случая липсват доказателства за извършване и на второто нарушение, за което е наложено наказание на Спасов. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Доказателства за направени разноски пред касационната инстанция от касационния ответник не са представени, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,