Решение № 11701 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2018 г.

Решение № 11701 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на секретаря на община Варна против решение № 114/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2243/2017 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна), с което е отменено негово решение № ДОИ17000097 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., в частта относно формата на предоставения достъп. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски с молба от 03.06.2019 г. Ответната страна - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор на касационната жалба. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа заключение за основателност на касационната жалба. Обосновано е становище, че съдебното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, понеже фактическата установеност по делото предполага извод за липса на "техническа възможност" към момента на разглеждане на искането на заявителя. Неправилно съдът е разгледал спора между страните от гледна точка потенциалната възможност за цифровизиране на материалния носител на информацията - План-схема на гр. Варна от 1978 г., като условие за предоставянето на информацията чрез заявената форма на достъп – електронно копие. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 114/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2243/2017 г. по описа на АС-Варна, по съществото на спора е отменено Решение № ДОИ17000097 ВН_003 ВН/13.07.2017 г. на секретаря на община Варна за предоставяне на достъп до обществена информация по депозирано заявление № ДОИ17000097 ВН/29.06.2017 на СОПА, в частта, с която е променена заявената форма за достъп до информацията, и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне чрез предоставяне на поисканата обществена информация в заявената форма по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е тълкувал и приложил неправилно материалноправните норми като не е предоставил достъп до исканата обществена информация по избрания от заявителя начин без да са налице обективни причини за това съгласно приложената разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Настоящият съдебен състав намира, че така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства и е приел за недоказано твърдението на административния орган, че липса техническа възможност по см. на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за предоставяне на исканата информация чрез електронно копие по причина амортизиране на картната основа на План – схемата на гр. Варна от 26 септември 1878 г., с отразени знакови места в града (Плана). Позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че Планът е в добро физическо състояние, а минималните липсващи части не засягат и не се отразяват на същественото му съдържание, както и че с оглед цветовете на основата на Плана и изписаните върху него символи цифровото заснемане е възможно и представлява най-добрия начин за създаване на копие на Плана. Отделно от установеното посредством съдебно-техническата експертиза, съдът е извел и извод за необоснованост в позицията на органа за приложението на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ спрямо формата на предоставения достъп - физически преглед на оригинала на Плана. Установен е вътрешен конфликт в позицията на органа с оглед ноторните фактически положения, че ако фотографското цифрово заснемане не може да повлияе на физическото състояние на Плана, то физическият преглед на Плана като вещ има естествения потенциал да доведе до увреждането му. При така установената фактическа обстановка, АС – Варна е обосновал извод, че картната основа на Плана не изключва възможността за нейното възпроизвеждане в електронен вид посредством цифрово заснемане и не предполага преглед на оригинала като форма на физическа защита на Плана. Решаващият съд правилно е приел, че в случая като е отказана исканата форма на достъп до обществена информация - електронно копие на формално основание, което не е кореспондира с действителните факти, задълженият субект е допуснал нарушение на закона. Правилно и обосновано АС-Варна е приел, че събраните по делото доказателства опровергават съществуването на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, според която е допустимо да не бъде съобразена предпочитаната форма за предоставяне на исканата информация, ако липсва техническа възможност за това. Процесуалният представител на секретаря на община Варна в съдебно заседание пред първата инстанция от 14.11.2017 г. се е позовал на чл. 83 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба/та), за да аргументира невъзможността да бъдат спазени изискванията към преобразуването на планове и карти от графичен в цифров вид. Този довод се поддържа и в касационната жалба като общо възражение относно неотчетена от съда необходимост от "сканиране и векторизиране или дигитализиране със специална техника". Възражението е неоснователно, доколкото не отчита предмета на регулираните с цитираната наредба обществени отношения, а и обстоятелството, че съществува установено в закон задължение за изработване и поддържане на кадастралните карти в цифров вид (чл. 28 от Закона за кадастъра и имотния регистър), което предполага необходимост от извършване на преобразуване в цифров вид на планове и карти, създадени и одобрени в графичен вид, с цел поддържане на данните в тях в цифров вид за добросъвестно създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Допълнително следва да бъде посочено, че на основание § 3, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, нейните разпоредби не се прилагат за документи, данни и характеристики на обектите на кадастралната карта и кадастралните регистри, чието описание не съответства на одобрения формат от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Следователно, до изпълнение на задължението за преобразуване в цифров вид на плана, не е налице пречка за създаването на негово копие в електронен вид, за което АС-Варна е приел за установено, че не съществуват ограничения от външния вид на съществуващия оригинал. Не на последно място, позоваването на Наредбата се явява и извън предмета на спора, доколкото в оспорвания административен акт липсват фактически и правни позовавания на Наредбата. В този смисъл, АС – Варна правилно се е ориентирал и не е допуснал смесване на приложимия материален закон при преценката за законосъобразността на решението по ЗДОИ. Не е възможно да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че поради характера на исканата информация, нейното предоставяне под формата на преглед на оригинала е обективно затрудняващо възприемането и използването й, а в конкретния случай представлява и реална опасност повреждане (амортизация) и унищожаване на важен документ, създаден преди повече от столетие. В тази ситуация добросъвестното административно управление несъмнено налага запазването на оригинала и чрез създаването на негови копия. Нещо повече, в случая е заявена готовност за извършване на тази техническа дейност от заявителя за негова сметка чрез уточняваща молба от 07.09.2017 г. Не на последно място следва да бъде посочено, че в случая е достатъчно използването на всеки приложим метод - сканиране, цифрова фотография и др. за преобразуване на Плана в подходящ за целта файлов формат, за да бъде удовлетворено искането на заявителя за предоставяне на процесния План в електронен вид. В този смисъл, настоящия съдебен състав поддържа формираната до момента практика на ВАС (решение № 5702/16.04.2019 г. по адм. дело № 5706/2018 г. и решение № 7887/27.05.2019 г. по адм. дело № 2999/2018 г.) и намира за неоснователно касационното възражение, че за община Варна не е налице каквато й да е техническа възможност за предоставянето на Плана в електронен вид. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от ответната страна, касационната инстанция намира, че не дължи произнасяне по въпроса за разноските в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,