Решение № 162 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1296/2011 г.

Решение № 162 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1296/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Н. Й. Д. и адв. Г. Ф. срещу решение № 196 от 19.08.2011 г. по в. т. дело № 183/2011 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което след отмяна на решение № 82 от 25.01.2011 г. по т. дело № 927/2010 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ - длъжник и Д. Б. А/С, К., Д. - ипотекарен кредитор, че приетото вземане на ищеца в размер 248 140,15 лв. - главница и 20 597,15 лв. - лихви за забава до решението за откриване на производство по несъстоятелност и законна лихва върху главницата до окончателното й заплащане, включено в съответния списък, одобрен от съда с определение № 1634/31.05.2010 г. по т. дело № 1061/2009 г. на Варненски окръжен съд, попада в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като се ползва с привилегия по чл. 54, б. "б" във връзка с чл. 55, б. А К., и подлежи на удовлетворяване от средствата, получени при продажбата на М/К "К." преди вземанията на останалите кредитори от този ред, включително преди вземанията на кредитор с учредена морска ипотека върху кораба, и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати в полза на Варненски апелативен съд сумата 120 лв. - държавна такса за две инстанции на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 2 ТЗ. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен, евентуално отменен, установителният иск уважен или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. Б. А/С, К., Д. чрез процесуалния си представител адв. А. А. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ не изразява становище по касационната жалба. С определение № 20 от 17.01.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивното производство е образувано по жалба на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Я. Н. С. [фирма], [населено място] е участвало като ищец в първоинстанционното и ответник във въззивното производство. В производството пред въззивната инстанция като ответник по въззивната жалба е конституиран неучаствалия в първоинстанционното производство кредитор Д. Б. А/С, К., Д. в качеството му на необходим другар. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 694 ТЗ е предявен от легитимирана страна, в срока и при условията, визирани в посочената разпоредба, но е следвало да бъде насочен и срещу кредитора с прието вземане, обезпечено с ипотека върху кораба, чиито права биха били пряко засегнати от уважаването на иска, т. е. срещу Д. Б. А/С, К., Д. поради това, че по възражение на Д. Б. А/С, К., Д. против привилегията на [фирма] съдът по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 във връзка с ал. 2 ТЗ с определение № 1608/27.05.2010 г. по т. д. № 506/2010 г. на Варненски окръжен съд е допуснал промяна в списъка на приетите предявени вземания, като е приел, че процесното вземане на [фирма] не се ползва с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а попада в реда за удовлетворяване на непривилегированите вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Като е обсъдил разпоредбите на чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 8 ТЗ, чл. 54, б. Б и чл. 61 К., чл. 116 ЗМПВВППРБ, чл. 722 ТЗ съобразно нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, направил е разграничение между привилегиите /като право на предпочитане, което законът дава на вземане с оглед неговия произход/ и ипотеките /при които привилегията е част от съдържанието на ипотечното право/, и е отчел отношението между разпоредбите на чл. 53 К. и чл. 137, ал. 2 ЗЗД, решаващият съдебен състав е приел за основателни възраженията на ответниците, че разпоредбите на К. относно привилегиите са приложими в индивидуалните изпълнителни производства, но не и в производството по несъстоятелност, за което предвид универсалния му характер съществуват специални правила за реда на предпочитанията при разпределяне на получени при осребряване на имуществото суми, поради което е направил извод за неоснователност на предявения иск. По въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението е формирана съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/13.10.2011 г. по т. дело № 652/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 190/09.12.2011 г. по т. дело № 976/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 226/23.02.2012 г. по т. дело № 489/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 22/14.03.2012 г. по т. дело № 663/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 5/21.02.2012 г. по т. дело № 90/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 3/23.02.2012 г. по т. дело № 652/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Съгласно постоянната практика на ВКС синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ - нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Процесуалноправната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ с оглед установителния характер на иска е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по предявен отрицателен или положителен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя и липсата на право на синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, независимо, че като орган на несъстоятелността законът му е предоставил определени правомощия по приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл. 692 ТЗ. Въззивното решение е постановено по повод въззивна жалба, подадена от синдика на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ Я. Н. С., който не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и да обжалва решението, поради което обжалваният въззивен съдебен акт - предмет на касационната жалба е недопустим. Синдикът не е надлежна страна в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, не е овластен да обжалва първоинстанционното решение по установителния иск нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, последният в производство по несъстоятелност. По изложените съображения решението на въззивния съд е недопустимо съгласно чл. 281, т. 2 ГПК и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК следва да се обезсили, а производството по въззивната жалба да се прекрати. Предвид недопустимостта на въззивното решение настоящият съдебен състав не следва да се произнася по останалите оплаквания в касационната жалба, тъй като същите се отнасят до правилността на въззивния съдебен акт и са от значение за разрешаване на иска по чл. 694 ТЗ по същество, но не и за преценка на допустимостта на въззивната жалба и на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на ответниците не се дължат, а ответникът [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, [населено място] следва да заплати на касатора [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски във всички съдебни производства в размер общо 5 730 лв. - платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение