Решение № 2171 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2014 г.

Решение № 2171 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Забела хилс" ЕООД против решение № 4335/26.06.2014 г., постановено по адм. д. № 951/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Лиляна Гергинова Овнарска против заповед № РД-18-51/3.11.2011 г. на ИД на СГКК, в частта й относно имот с идентификатор 04234.6946.66 за неотразяването в него на 1000 кв. м. от имот, собствеността върху който е била възстановена по ЗСПЗЗ. Съдът е отменил заповедта в обжалваната й част и като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съобразно указанията от съдебното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещото лице по назначените и приети, основна и допълнителна СТЕ е достигнал до неверни правни изводи. Касае се до първоначална кадастрална карта. Общите правила в тази хипотеза се, че КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т.е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. В настоящия случай иде реч за неурбанизирана територия, по смисъла на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., съгласно който текст КК се създава въз основа на плановете и картите по ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7. Приложима в настоящия казус е т. 2 - планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. При преценката за законосъобразност на КККР съдът следи спазването на приоритетите, визирани в чл. 14, ал. 1 от Наредбата, за установяване на границите на поземлените имоти, предмет на картата. Предвид изискванията на чл. 41, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата меродавна е КВС, действаща към момента на издаване на процесната заповед. В тази връзка заключението на СТЕ е, че отразяването на границите на имот с идентификатор 04234.6946.66 както и имот с идентификатор 04234.6946.53 в КК и КР са нанесени с граници и площи, които съвпадат със същите имоти № № 085053 и 085066, нанесени в КВС на с. Бистрица. Жалбоподателката в първоинстанционното производство е твърдяла, че неправилно част от нейния имот е отразен в КВС съобразно решение на ПК № 10151/13.1.1999 г. и скица ф06174/27.12.2004 г., вместо скица от 19.06.1997 г. със заверка от 13.01.1999 г. В процесния случай данни за имота се ползват единствено от КВС, одобрена по реда на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че на практика, легитимирайки се като собственик с посоченото решение на поземлената комисия, Овнарова претендира за по-голяма площ от отразената, т.е. в други граници, е правно ирелевантно, тъй като при изготвянето на КК въз основа на КВС е спазено законовото изискване за съдържанието й. Евентуалните си права върху имот, извън площта по отразяването, може да се установи и защити по общия исков ред, а не в съдебноадминистративното производство по чл. 49, ал. 2 ЗКИР. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав