Решение № 1106 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2008 г.

Решение № 1106 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2008 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 846 от 25.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1063/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, първи състав, е отменил акт за регистрация по ЗДДС на Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък № 24042080006266 от 14.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД-Стара Загора, потвърден с решение № 371 от 14.05.2008 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив и е осъдил "ОУИ"-гр. Пловдив да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 510лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък чрез пълномощника й адв. Цветанка Маркова. В същата се прави оплакване, че в решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд, в това число и в частта му за разноските, и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на акта за регистрация по ЗДДС и да присъди разноски в пълен размер. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено в полза на жалбоподателката, а като алтернативно се поддържа становище, че жалбата по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение, в това число и по отношение на разноските. Върховният административен съд, тричленен състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил акт за регистрация по ЗДДС на Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък № 24042080006266 от 14.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД-Стара Загора, потвърден с решение № 371 от 14.05.2008 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив и е осъдил "ОУИ"-гр. Пловдив да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 510лв. В едно обстойно и много добре подредено и мотивирано съдебно решение административният съд е посочил защо според него не са налице основания за регистрацията на жалбоподателката по ЗДДС, което прави издаденият акт за регистрация незаконосъобразен и обуславя необходимостта от неговата отмяна като такъв. При изграждане на своите изводи съдът е съобразил както фактите по делото, така и даденото тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 3 от 6.06.2008 г. на ВАС по адм. т. д. № 2/08 г. Предвид направено възражение от страна на жалбоподателката за нищожност на издадения акт за регистрация първоинстанционният съд е изложил мотиви, че неправилното съотнасяне на установените факти към хипотезата на материалната правна норма няма за последица нищожност на административния акт, а до неправилно приложение на материалния закон, което е основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По отношение на разноските административният съд е приел, че административният спор е с неоценим правен интерес и минималното адвокатско възнаграждение по такива дела съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 80лв. Посочвайки, че фактическата обстановка по делото е безспорна, а правната страна не се отличава с някаква особена сложност, на основание чл. 161, ал. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата административният съд е присъдил адвокатска възнаграждение в размер на 500лв., а не в неговия пълен размер. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба, относно изводите на съда за отмяна на акта за регистрация, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че издаденият акт следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен, а не като нищожен. Направеното оплакване е неоснователно. Доколкото има известни различия в правните последици от отмяната на един административен акт като незаконосъобразен и от прогласяването му за нищожен, следва да се приеме, че за жалбоподателката съществува определен правен интерес да обжалва решението на Пловдивския административен съд, в който смисъл следва да бъде прието, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Основният аргумент, излаган от жалбоподателката за нищожност на издадения акт за регистрация е обстоятелството, че към момента на издаването на акта за регистрация не е била налице една от предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, което прави издадения акт нищожен, а не унищожаем, както е приел административния съд. Материалните предпоставки са издаването на акта за регистрация по ДДС са регламентирани в ЗДДС, глава девета, а процесуалните предпоставки са регламентирани в същия закон и в особения процесуален закон - ДОПК, а за неуредените въпроси и в общия процесуален закон - АПК. За да е действителен един административен акт, той следва да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност и в предвидената от закона форма и при наличието на законови предпоставки за неговото издаване. Неспазването на някое от тези изисквания дава основания за оспорване на акта, като основанията за оспорване са посочени в чл. 146 от АПК: 1. липса на компетентност, 2. неспазване на установената форма, 3. съществено нарушение на съдопроизводствените правила, 4. противоречие с материалните разпоредби и 5. несъответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съдът да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като след проверката и при постановяване на решението съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването - чл. 172, ал. 2 от АПК. От последната разпоредба следва изводът, че не всички основания за оспорване на административния акт имат за последица нищожност на същия. Най-общо в правната теория и съдебната практика без противоречиво се приема, че липсата на компетентност и неспазването на установената форма водят до нищожност на административния акт. По отношение на порока несъответствие в материалните разпоредби - чл. 146, т. 4 от АПК, какъвто е и процесният случай, се приема, че има за последица отмяната на издадения акт като незаконосъобразен. След като е стигнал до същия извод и е отменил актът за регистрация като незаконосъобразен, административният съд е приложил правилно материалния закон и оплакването в обратния смисъл се явява неоснователно. За жалбоподателката действително е по-изгодно прогласяването на акта за нищожен, тъй като в този случай не биха възникнали никакви последици от него, докато в настоящия случай ще възникнат редица усложнения от отмяната - процедура по дерегистрация, като в същото време са налице условия за регистрация по ЗДДС (и то за вече изминал период), но това е без значение за спора по делото. Неоснователни са и оплакванията и на жалбоподателката за неправилност на решението на административния съд в частта му за разноските. Решението на административния съд в тази му част е действително е неправилно, тъй като от приложения на л. 64 от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното възнаграждение не е заплатено, а на присъждане съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК (нов) подлежи заплатеното възнаграждение за адвокат. С оглед забраната на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК за влошаване на положението на жалбоподателя, решението не може да бъде коригирано в тази му част. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторката следва да бъде осъдена да заплати на "ОУИ"-Пловдив сумата 150лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,