Решение № 11068 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 4439 от 15.05.2025 г., постановено по административно дело 261/2023 г. от Административен съд /АС/ Бургас, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за кампания 2020 г. с изх. 02-020-6500/8546 от 15.11.2022 г. /УП с изх. 02-020-6500/8546 от 15.11.2022 г./ в частта, с която е прихваната сума по схема ПНДЖ 3 в размер на 5 313.98 лв., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответниците по касационната жалба С. Д. А. и Н. Д. Т., с адреси в гр. Бургас, в качеството на наследници на Д. Н. Т., чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба оспорват същата като неоснователна. Искат обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Производството пред АС Бургас е образувано по жалба на Д. Н. Т., срещу УП с изх. 02-020-6500/8546 от 15.11.2022 г. в частта, с която е прихваната сума по схема ПНДЖ 3 в размер на 5 313.98 лв. Поради настъпилата смърт на жалбоподателя в хода на производството, с определение 2687 от 24.03.2025 г. са конституирани като жалбоподатели неговите законни наследници С. Д. А. и Н. Д. Т.. За да отмени оспорения административен акт в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до извършеното с него прихващане, като съдът е посочил, че при издаването на уведомителното писмо, не са изложени съображения, от които да стават ясни причините за това прихващане, съответно дали последното е вследствие на наложена санкция, на недължимо вземане, което е било оторизирано или на изискуемо задължение по други схеми и мерки. С оглед горните съображения, АС Бургас е отменил оспореното пред него УП в посочената част и е върнал преписката за ново произнасяне по нея. Така постановеното решение е правилно. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези за направеното прихващане, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай е извършено то. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Становището от 31.01.2023 година, изготвено след постъпване на жалбата до АС, не би могло да санира липсата на мотиви, като същото има характер на отговор по жалбата, отколкото на допълващ акт по см. на ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК. Следва да се отбележи, че допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да се сведат до знанието на адресата, което да подпомогне страната в избора на защитните средства, както и съда при упражняване на контрол за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против същия. В тази връзка е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е възпрепятствало жалбоподателя пред АС - Бургас да организира защитата си. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, както и предвид факта, че претендираният размер е близък до минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение