Решение № 4079 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Район Централен на Община Пловдив, чрез пълномощника К. Сухоруков, против решение 6293 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 2771/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отрича се приложимостта на разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК с твърдения за наличие на нови обстоятелства, относими към основателността на предявеното заявление по чл. 154, ал.5 ЗУТ, което също се счита за ново. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния мълчалив отказ на органа. Ответниците Й. Ф. Х., Д. И. Х. и А. И. Х., чрез пълномощника си адв. И. Стойчев, представят писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за обосновано и правилно. В хода на касационното производство е починала ответницата Й. Ф. Х., наследници по закон на която са останалите ответници - Д. И. Х. и А. И. Х.. Последните, чрез пълномощника си адв. И. Стойчев, представят писмена защита с искане за оставяне в сила на оспореното решение. Претендират разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив обявява за нищожен мълчалив отказ на главния архитект на район Централен при община Пловдив за одобряване на технически инвестиционен проект Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз в УПИ VІІІ-540, кв.143 по плана на Трета градска част Пловдив и за допълване на Разрешение за строеж 177/10.12.2014г., като изпраща преписката на органа за произнасяне по заявление вх. 94012-4459/46 от 31.08.2023 г. на Й. Ф. Х., Д. И. Х. и А. И. Х. в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по заявлението с вх. 94012-4459/46 от 31.08.2023 г. на Й. Ф. Х., Д. И. Х. и А. И. Х. е формиран мълчалив отказ на сезирания административен орган, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Излага съображения, че с решение 9750 от 02.11.2022 г. по адм. дело 3308/2022 г. на ВАС, е отменен мотивиран отказ на главния архитект на район Централен при община Пловдив, обективиран в писмо изх. 94012-4459/7 от 11.10.2018г., за одобряване на технически инвестиционен проект Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз в УПИ VІІІ-540, кв.143 по плана на Трета градска част Пловдив и допълване на Разрешение за строеж 177/10.12.2014г., т.е. административен акт, издаден на същото правно основание, със същия предмет и страни, като с решението преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Обоснован е извод, че в случая в противоречие с отменителното решение и правните изводи в същото за наличие на предпоставките по чл.154, ал.5 ЗУТ годен за допълване инвестиционен проект и разрешение за строеж, което не е изгубило действието си, главният архитект на района, след надлежно сезиране от възложителите с приложен комплексен доклад за оценка, не се е произнесъл в срока по чл. 144, ал.3, т.1 вр. с чл.154, ал.6 ЗУТ, което съставлява повторен отказ, постановен при идентични факти и обстоятелства и явяващ се нищожен на основание чл.177, ал.2 АПК. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, въз основа на които е извършена надлежна проверка относно приложението на закона и са изложени съображения по доводите и възраженията на страните. Наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Последният е постановен и в съответствие с приложимия закон. Законосъобразни и правилни са решаващите изводи на административния съд за нищожност на оспорения мълчалив отказ на главния архитект на район Централен на община Пловдив на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице тази хипотеза, оспореният административен акт следва да е постановен повторно от същия административен орган, да е със същия предмет и при същите фактически основания. В конкретния случай, както правилно е прието от административния съд, тези изисквания са налице. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че оспореният отказ на органа е формиран, след като с влязло в сила съдебно решение 9750 от 02.11.2022 г. на ВАС по адм. дело 3308/2022 г., е отменен предходен негов отказ да одобри технически инвестиционен проект за промяна на предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз и да допълни издадено разрешение за строеж, във връзка с подадено заявление от Й. Ф. Х., Д. И. Х. и А. И. Х. в качеството им на възложители на строежа. Налице е идентичност на страните, предмета, основанието и относимите факти, с оглед на което съдът правилно приема, че е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото оспореният отказ противоречи на съдебно решение, с което спорът между същите страни във връзка с административен акт, издаден по заявление на същите лица и със същото искане вече е решен по същество. От мотивите на отменителното решение е видно, че съдът е установил, че са налице предпоставките на чл.154, ал.5 ЗУТ за да се одобри инвестиционния проект за промяна предназначението на строежа като се допълни издаденото разрешение за строеж. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за страните, поради което е следвало да се зачете от административния орган на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотиви. Вместо това, в противоречие с влезлия в сила съдебен акт, главният архитект не се е произнесъл в предвидения по чл. 144, ал.3, т.1 вр. с чл.154, ал.6 ЗУТ, срок, в резултат на което е формиран мълчалив отказ за издаване на заявения административен акт. Същият е повторен и като постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, се явява нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, съответно правилно е прогласен за такъв от административния съд с оспореното решение. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че отказът е издаден при наличие на нови факти ново заявление и загубило правното си действие разрешение за строеж, поради което не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. От приложената по делото административна преписка и от заключението на вещото лице се установява, че заявлението с вх. 94012-4459/46 от 31.08.2023 г. на възложителите на строежа е запазило номерацията по първоначалното им заявление вх. 94012-4459/7 от 22.08.2016г., с което е инициирана процедурата по чл.154, ал.5 ЗУТ, и е депозирано в изпълнение на изричните указания на административния орган с писмо изх. 94012-4459/35 от 29.11.2022 г. Именно в последното се съдържат данни в подкрепа на извода, че се касае за едно и също административно производство, в което са представяни документи, изисквани от органа и входирани с отделни заявления на възложителите. Горното процедиране обаче не променя предмета, страните и основанието на административния акт, чието издаване е надлежно заявено още на 22.08.2016г. По отношение на разрешението за строеж и неговото правно действие, са налице мотиви в решението на ВАС по адм. дело 3308/2022г., които са относими и към настоящия правен спор. Съдът е констатирал, че не са осъществени предпоставките по чл.153, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ и издаденото разрешение за строеж 177/10.12.2014 г. не е изгубило правното си действие. Така формираният извод се потвърждава от доказателствата към преписката и от заключението на вещото лице. От Протокол от 18.11.2015г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа; от Констативен акт от 01.07.2016г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и от Акт, обр. 14 от 30.09.2016г. за приемане на конструкцията, всички приложени по делото, се установява спазването на сроковете по чл.153, ал.2, т.1. и т.2 ЗУТ за започване на строителството, съотв. за завършване на грубия строеж. Констатации за това, че строежът е осъществен се съдържат и в мотивите на решението на ВАС по адм. дело 3308/2022г. В отговор на възражението на органа за изтекъл срок на действие на разрешението за строеж, следва да се посочи, че е недопустимо същият да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно бездействие във връзка със задължението да издаде административен акт по чл.154, ал.5 ЗУТ. От изложеното следва, че издаденото разрешение за строеж е валидно и е годно за допълване по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ, т.е. няма промяна на фактическите обстоятелства спрямо съществувалите при постановяване на решението на ВАС по адм. дело 3308/2022г., с което е отменен първоначалният отказ на органа. Дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за органа чл. 173, ал. 2 АПК. Затова оспорения отказ, като постановен в противоречие с тях, е нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Като е обявил нищожността на процесния мълчалив отказ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото и искането на ответниците, съдът присъжда в тяхна полза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00лв. за всеки или общо 2500,00лв., платими от община Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,