Решение № 44 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2015 г.

Решение № 44 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на "Обединено гражданско сдружение В.", чрез представляващия К. П. Б. срещу решение № 1714/23.07.2015 г., постановено по административно дело № 1545/2015 г. по описа на Административен съд - В. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени мълчаливия отказ. Претендират присъждане на разноски. Ответната в производството страна - Кмета на О. В. оспорва основателността на касационната жалба. В писмен отговор поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Обединено гражданско сдружение В.", представяно от заместник председателя К. П. Б. срещу мълчалив отказ на кмета на община В. във връзка с устно запитване вх. № ДОИ 15000115ВН/24.04.2015 г. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема за установено, че на 24.04.2015 г. в 15.35ч. в информационния център на община В. е отправено устно запитване от К. П. Б. в качеството му на представител на "Обединено гражданско сдружение В." до кмета на община В., за което е съставен протокол по ЗДОИ с рег. № ДОИ15000115ВН/24.04.2015 г. Във връзка с това устно запитване кмета на община В. отправя искане до директора на дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" за предоставяне на информация, видно от писмо с № ДОИ15000115ВН/28.04.2015 г. Въпреки горните факти и липсата на произнасяне от страна на органа по отправеното запитване в законоустановения срок, първоинстанционният съд отхвърля жалбата, като приема, че по делото липсват доказателства заявителят да е заплатил разходите, които се следват за предоставяне на информацията на хартиен или технически носител, както той е поискал. Развити са доводи за приложимост на нормата на чл. 36 от ЗДОИ, съгласно която когато заявителят не плати определените разходи, е налице отказ от негова страна от предоставения му достъп до исканата обществена информация. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. По ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за представяне достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 ЗДОИ предвижда изрично като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ кметът на община В. е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. И в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Основателни са възраженията на касатора, че съгласно новелата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация са част от съдържанието на решението - един от законоустановените му задължителни реквизити. В настоящата хипотеза на мълчалив отказ, необосновано решаващият съд приема като основание за отхвърляне на жалбата незаплащането от заявителя на разходи за предоставяне на исканата информация. Поради липсата на изричен акт, с който да се определят разходите, заявителят е в условията на неизвестност по отношение на техния размер. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че мълчанието на административния орган във връзка с устно запитване за достъп до обществена информация не формира мълчалив отказ, който да е предварително незаконосъобразен по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ, предвид възможността същата информация да бъде поискана с писмено заявление. Основателни са възраженията на касатора, че в подобен случай ще е налице хипотезата на повторно искане на информация в рамките на шест месеца. Доводите на решаващият съд противоречат както на същността на института на мълчаливия отказ, така и на материалноправната уредба, установена в нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, в която двете форми за достъп до обществена информация - писмено заявление и устно запитване са въведени като две правни възможности с еднакъв интензитет, с оглед постигане целта на закона. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо него следва да бъде постановено ново, с което мълчаливият отказ на кмета на община В. да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на кмета на община В. за произнасяне по заявлението на касатора, при което административния орган следва да прецени налице ли са изискванията на ЗДОИ за предоставяне на исканата информация и в зависимост от това да предостави достъп или да откаже предоставянето му. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от страна на касатора за заплащане на разноски и представените доказателства за тяхното реално извършване, О. В. следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) - възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение