Решение № 970 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2011 г.

Решение № 970 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Митко Бонев Кадиев от гр. Смолян срещу решение № 172 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 151/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на РУ "Социално осигуряване" - гр. Смолян, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 172 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 151/2011 г. Административен съд - гр. Смолян, е отхвърлил жалбата на Митко Бонев Кадиев от гр. Смолян срещу решение № 10 от 30.03.2011 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 4810106125 от 01.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил следва ли да се превърне трудовия стаж на Кадиев за периода 13.10.1987 г. - 17.05.1993 г. на длъжност "подземен нормировчик" при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Отрицателен отговор на този въпрос е даден с решение № 12041 от 28.12.2002 г. по адм. дело 4717/2002 г. по описа на Върховния административен съд - първо отделение. С това решение е отменено решение № 157 от 08.04.2002 г. по адм. дело № 227/2001 г. на Смолянския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на Митко Бонев Кадиев от гр. Смолян против решение № 91 от 20.06.2001 г. и потвърденото с него разпореждане № 4810106125 от 21.03.2001 г. на началника на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян. Цитираното решение на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Следователно въпросът за категоризирането на труда на Кадиев за периода 13.10.1987 г. - 17.05.1993 г. на длъжност "подземен нормировчик" е приключен с влязло в сила съдебно решение. С молба вх. № 3725 от 11.05.2005 г. лицето е поискало да му бъде преизчислена пенсията, като представя данни за осигурителен стаж, придобит в "Лозенец консулт" ООД - гр. Мадан, на длъжност "строителен работник" и от Техникум по транспорт - гр. Смолян, на длъжност "пазач". С разпореждане № 49 от 17.06.2005 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена като са взети предвид новите доказателства за осигурителен стаж, положен след пенсионирането. Цитираното разпореждане е обжалвано от Кадиев пред директора на РУСО - гр. Смолян, в частта относно превръщането на осигурителния му стаж като "подземен нормировчик" за периода 13.10.1987 г. - 17.05.1993 г. по удостоверение обр. УП-30 под № ФС-28-523 от 05.11.2001 г. на "Редки метали" ЕООД - МДП "Възход" - гр. Смолян. С решение № 41 от 14.10.2005 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, цитираното разпореждане е потвърдено. В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че по отношение на обжалваната част има произнасяне от Върховния административен съд с влязло в сила решение. Независимо от изложеното относно силата на пресъдено нещо, с решение № 36 от 30.03.2006 г. по адм. дело № 343/2005 г., Смолянският окръжен съд е отменил решение № 41 от 14.10.2005 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 49 от 17.06.2005 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян. Този съдебен акт е бил отменен с решение № 11044 от 09.11.2006 г. по адм. дело № 4754/2006 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. В това решение изрично е казано, че обжалваният съдебен акт е неправилен, защото окръжния съд не се е съобразил с решение № 12041 от 28.12.2002 г. по адм. дело № 4717/2002 г. по описа на ВАС, първо отделение, по което е налице сила на пресъдено нещо по спорния осигурителен стаж. Предмет на съдебен контрол по адм. дело № 151/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, е било решение № 10 от 30.03.2011 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 4810106125 от 01.02.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян. С последното разпореждане на Кадиев е отказано преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № 12515 от 11.11.2010 г., към което отново е представено удостоверение обр. УП-30 под № ФС-28-523 от 05.11.2001 г., издадено от "Редки метали" ЕООД МДП "Възход" - гр. Смолян, за осигурителен стаж за периода 13.10.1987 г. - 17.05.1993 г. на длъжност "подземен нормировчик". Правилно първоинстанционният съд е отказал да преразгледа превръщането на трудовия стаж на жалбоподателя при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, като се е позовал на силата на пресъдено нещо по този въпрос, с оглед цитираните по-горе в настоящите мотиви решения на Върховния административен съд. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Според чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Цитираните текстове правилно са били приложени от първоинстанционния съд. В настоящата касационна жалба, Кадиев отново развива съображения във връзка с преобразуване на осигурителния му стаж през посочения период, несъобразявайки се с влезлите в сила решения, които са окончателни. Твърдението му, че последната му жалба до Смолянския административен съд се основавала на новооткрити факти и обстоятелства не отговаря на доказателствата по първоначалното дело. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,