Решение № 458 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2010 г.

Решение № 458 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Г. Николов против решение № 179/20.05.2010 г. /неправилно посочено в жалбата като присъда/ по внохд № 151/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд. В нея е изразено недоволство от обжалвания съдебен акт като се твърди, че той е незаконосъобразен, тъй като неправилно е определеното по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК общото наказание на подсъдимия. На полето на това оплакване се сочи и явна несправедливост на наказанието, тъй като не е зачетено изтърпяната част от наказанията по групираните присъди. В съответствие с оплакванията се иска намаляване на размера на определеното на Николов наказание.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба и допълва искането като апелира да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. При постановяване на решението въззивният състав не е допуснал нарушение на материалния закон, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Затова, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:

С присъда от 12.02.2010 г. по нохд № 2/2010 г. на Окръжен съд-М. подсъдимият Д. Г. Николов е признат за виновен в извършено на 08.05.2002 г. в гр. Б., обл. М. престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, на което основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 1 от НК.

Съдът е определил Николов да изтърпи наказанието при първоначален "Общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, наложено с присъдата и с наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 89/2006 г. и по нохд № 27/2008 г. по описа на ОС-Монтана.

С решение № 179 от 20.05.2010 г. по внохд № 151/2010 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена в частта по приложението на чл. 25, във вр. чл. 23 от НК, като е определил едно общо най-тежко наказание-това от една година и шест месеца лишаване от свобода от наложеното на Николов наказание по обжалваната присъда и наказанията му по влезлите в сила присъди по нохд № 304/2006 г. на РС-Лом, нохд № 89/2006 г. и № 27/2008 г. на ОС-М. и по нохд № 174/2004 г. на РС-Белоградчик. От определеното за изтърпяване общо наказание съдът е приспаднал изцяло изтърпяното от подсъдимия наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 174/2004 г. на РС-Белоградчик. Въззивният състав е констатирал, че с оглед предишните осъждания на Николов първоинстанционният съд неправилно е определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както и мястото му за изтърпяване, но поради липсата на съответен протест, не е могъл да отстрани допуснатото нарушение на закона.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.

Доколкото липсват конкретни доводи за незаконосъобразността по осъждането на подсъдимия по квалификацията на деянието по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, настоящият касационен състав намира, че въззивното решение е постановено при спазване изискванията на чл. 313, чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Възраженията на подсъдимия и защитата му за несправедливост са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат. Решението е взето по вътрешно убеждение основано на закона и установените по несъмнен начин обстоятелства, които са резултат на внимателна преценка и анализ на доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК. Няма нарушения на правилата на формалната логика и установената взаимна връзка на отделните факти при възприемане на фактическата обстановка. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - подсъдимият Николов е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението, за което е признат за виновен и осъден.

В рамките на оплакването пред касационната инстанция за нарушение на закона при приложението на чл. 25, във вр. чл. 23 от НК, респ. - явна несправедливост на наложеното на Николов наказание лишаване от свобода и начинът му на изпълнение, също не са наведени доводи за тяхното очевидно несъответствие на степента на обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Въпреки че защитата акцентира за нарушение от страна на съда с довода, че не е зачетено изтърпяното от Николов наказание от три години лишаване от свобода, не се сочи по коя от всички групирани присъди е наложено това наказание и какво отношение има тя при определянето на наказанието по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Решението на апелативния съд в частта му по произнасянето по определяне общото наказание на подсъдимия по реда на чл. 25, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е законосъобразно и съобразено с принципните положения и указания дадени в тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС.

В рамките на проверката си, касационният състав установи следното:

Подсъдимият е многократно осъждан, както следва:

1. С присъда по нохд № 205/1999 г. на РС-Белоградчик, влязла в сила на 21.02.2000 г., за престъпление извършено на 10.07.1998 г. -на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от четири години;

1. С присъда по нохд № 133/2000 г. на РС-Белоградчик, влязла в сила на 19.03.2001 г., за престъпление извършено на 02.05.1999 г. - на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години;

1. С присъда по нохд № 89/2006 г. на ОС-М. влязла в сила на 08.02.2007 г., за единадесет отделни престъпления по чл. 212 от НК във вр. чл. 23 от НК, извършени от 08.02.2002 г. до 25.05.2002 г., -на хиляда лева глоба;

1. С присъда по нохд № 27/2008 г. на ОС-Монтана, влязла в сила на 12.08.2008 г., за съвкупност от престъпления по чл. 212 от НК извършени за периода от м. февруари 2002 г. до 02.06.2002 г. -на хиляда лева глоба;

1. Със споразумение по нохд № 368/2003 г. на РС-Видин, влязло в сила на 31.03.2004 г., за престъпление извършено на 06.07.2002 г. -на хиляда лева глоба;

1. Със споразумение по нохд № 9391/2003 г. на Софийския районен съд от 21.08.2003 г., за престъпление извършено на 15.08.2003 г. -на триста лева глоба;

1. С присъда по нохд № 174/2004 г. на РС-Белоградчик, постановена на 01.06.2005 г., за престъпление при условията на чл. 26, ал. 1 от НК извършено от 29.01.2004 до 24.02.2004 г. Николов е осъден -на четири месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим.

На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК му е определено общо наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 205/1999 г. и по нохд № 133/2000 г., като първо му е определен на основание чл. 66 от НК изпитателен срок, а след това съдът е постановил това общо наказание да бъде изтърпяно отделно на основание чл. 68, ал. 1 от НК.

С решение по внохд № 391/2005 г. на Видинския окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло, а с решение № 803/25.10.2006 г. по н. д. № 194/2006 г. на първо, н. о на Върховния касационен съд, въззивното решение в частта му по начина на определяне на изпитателен срок на общото наказание по цитираните две присъди в размер на три години лишаване от свобода е изменено, като приложението на чл. 66 от НК е отменено. Решението е оставено в сила, по отношение привеждането в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК на определеното на Николов общо наказание по нохд № 205/1999 г. и нохд № 133/2000 г., което той изтърпял на 11.03.2009 г.

1. С определение за одобрено споразумение по нохд № 304/2006 г. на РС-Лом, в сила от 23.10.2006 г., за престъпление извършено на 27.08.2006 г. - на пробация;

Деянията, предмет на осъжданията на Николов по нохд № 205/1999 г. и по нохд № 133/2000 г., са в съвкупност, тъй като всяко от тях е извършено, преди за което и да е било от тях, да е имало влязла в сила присъда. В изпитателния срок и по двете присъди подсъдимият е извършил следващите деяния, предмет на постановените изброени по-горе присъди, които спрямо тях са в рецидив, а самите те в съвкупност.

Затова, правилно въззивният съд е определил съвкупността от престъпления, /от която изключил наказанията по нохд № 205/1999 г. и по нохд № 133/2000 г. /, като е избрал за подсъдимия най-благоприятния за него вариант, при който му определил по останалите влезли в сила присъди да изтърпи общото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, от което приспаднал изтърпяното наказание по нохд № 174/2004 г. в размер на четири месеца лишаване от свобода.

Възразява се ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода като се твърди, че е изключително тежко за извършеното престъпление с искане за приложение на "условното осъждане". Доводите на защитата по това основание не се споделят от касационната инстанция, защото осъждането на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер преди деянието, предмет на присъдата по нохд № 2/2010 г. на ОС-Монтана, представлява материално-правна пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Ето защо, като неоснователна жалбата на касатора следва да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,