Решение № 1553 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2010 г.

Решение № 1553 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Мария Сиракова- пълномощник на наследниците на Младенка Христова Митева, бивш жител на гр. София, кв. "Враждебна", срещу решение от 10.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1047 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на кмета на район "Подуене" на Столична община (СО), издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която частта от имот № 101 980, кад. лист № 275, местността "Левски - зона "Г" с площ от 1680 кв. м, заключена между буквите АБВГА и оцветена в червен цвят по скицата към заключението на вещото лице, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, е определена като застроена. В тази част съдът е решил спора по същество като е определил частта от имота с площ 1680 кв. м за свободна от застрояване. Въпреки, че липсва диспозитив за отхвърляне на жалбата за разликата от 1680 кв. м до 2160 кв. м, настоящият състав приема, че касационната жалба е за тази част от решението, защото то е второ, след първоначалната отмяна на решение на СГС по същото дело. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част. В нея не са посочени конкретни касационни основания за отмяна, но от изложеното в обстоятелствената й част може да се извлече необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че по делото безспорно е установено, че мероприятието "Училище" не е реализирано. Моли се, да се отмени заповедта и относно мероприятието "Жилищно строителство", защото по делото е установено, че с две заповеди са одобрени изменения в ПРЗ за кв. 23, като според тях част от имота попада в два нови урегулирани поземлени имота. Моли се, да не се приема заключението на вещото лице, относно частта от имота, която попада в УПИ IV, отреден за жилищно строителство, тъй като върху нея не се извършват строителни дейности на "нулев цикъл", както и определените сервитути за това строителство, тъй като мероприятието по строителството не е завършено. Сградите не са били снабдени с разрешение за ползване. По изложените съображения се моли, заповедта да се отмени. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Подуене" на СО не е взел становище. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил за частта от имота над 1680 кв. м, в обжалваната й част, че е застроена, в съответствие с § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ, като оспорвания акт в тази му част е законосъобразен. На следващо място счита, че в производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се изследва само застроената и свободната от застрояване площ, без да се изследва законосъобразността и основанието на градоустройственото мероприятие. На последно място счита, че в касационното производство съдът не може да се произнесе по искането за законосъобразността на заповедите относно одобряването на ПУП, защото те не са били предмет на производството пред СГС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Преди всичко поради липсата на диспозитив за отхвърляне на жалбата следва да се установи предмета на спора в настоящото производство. От данните по делото се установява, че с решение от 19.01.2007 г., постановено по адм. д. № 02486/2006 г. СГС е отменил обжалваната пред него заповед № РД-09-97 от 11.04.2006 г. на кмета на район "Подуене" при СО в частта, в която площта от имота от 2160 кв. м, оцветена в кафяв цвят и заключена между буквите АБИЙА, по заключението на вещото лице, подписана от съда и станала неразделна част от решението, е определена като застроена. В тази отменена част, в която е прието, че заповедта е незаконосъобразна, съдът е решел спора по същество, като е определил частта за свободна от застрояване. Жалбата срещу заповедта на кмета в останалата й част е отхвърлена. Това решение в отменената му част е било обжалвано от кмета на район "Подуене" при СО, като с решение № 5832 от 8.06.2007 г., постановено по адм. д. № 3720/2007 г. състав на Върховният административен съд, в касационното производство е отменил решението на СГС в обжалваната му част, само за площта от 2160 кв. м от имота, като в отменената част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. От това следва, че решението на СГС в частта, в която жалбата е отхвърлена, а това е за площта от 887 кв. м - част от имота, е влязло в законна сила и не е било предмет както на решението на СГС, постановено при връщане на делото, а така също и на касационното производство. Решението, предмет на настоящото второ касационно производство, е само за частта от имота с площ от 2160 кв. м, за която съдебното производство е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора в отменената част, съдът отново е изследвал регулационния статут на имот № 101980, к. л. 275, попадащ в ПУП на ж. к. "Левски - зона "Г", който със заповед на кмета на район "Подуене" е определен като застроен. Съдът е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. От заключението е прието за установено, че бившият имот, целият от 3047 кв. м попада в кв. 23 и кв. 19 по регулационния план на ж. к. "Левски-зона "Г", одобрен с т. 3 на решение № 4, по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС. Частта от имота от 887 кв. м, попадаща в кв. 19, предмет на обжалваната заповед, за която съдът по първоначалното решение е отхвърлил жалбата е влязла в законна сила и не е предмет на настоящото производство. Останалата част от имота, която попада в УПИ II, кв. 23 с площ от 2160 кв. м е предмет на настоящото производство. За тази част съдът е установил, че със заповеди № РД-09-50-360 от 8.03.2006 г. и № РД-09-50-1442 от 23.11.2006 г. са одобрени изменения в ПРЗ. Според тези изменения частта от имота попада в УПИ IV, кв. 23 - отреден за "Жилищно строителство" и в УПИ III - отреден за "ЖС, офиси и КОО". Съдът е приел, че върху частта от имота, която попада в УПИ IV - отреден за "Жилищно строителство" се извършват строителни дейности, намиращи се на "нулев цикъл", като тази част, ведно със сервитутното й отстояние е оцветена със зелен и жълт цвят на скица № 2. Останалата част от имота, която попада в УПИ III - отреден за "ЖС, офиси и КОО" е с нереализирано мероприятие. Тази част от имота, с площ около 1680 кв. м е показана на скица № 2, като заключена между буквите АБВГ и оцветена с червен цвят, като свободна от застрояване. При така установената фактическа обстановка съдът е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че заповедта на кмета на района е незаконосъобразна в тази и част, с която имотът е определен като застроен, поради което е отменил заповедта и вместо административният орган е решил спора по същество в отменената част, като е определил частта от имота от 1680 кв. м за свободна от застрояване. Съдът е подписал и скица № 2 към заключението, като я е направил неразделна част от решението си. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че съдът не е постановил диспозитив, с който да отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета, за частта от нея от 480 кв. м, приета за законосъобразна, не прави решението неправилно. Фактите по спора са напълно изяснени, като за частта от имота, която попада в УПИ IV - отреден за "Жилищно строителство", безспорно е установено, че мероприятието след изменението на ПРЗ е започнало и е на "нулев цикъл". От това следва, че заповедта на кмета на района в частта, в която площта от имота от 480 кв. м е определена като застроена е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и недоказана. Направеното искане в касационната жалба да се отмени заповедта на кмета на района отнасяща се до частта от имота, която попада в кв. 19 е недопустимо, поради това, че за тази част от заповедта има влязло в сила решение по адм. д. № 02486/2006 г. на СГС и пререшаването му е забранено според чл. 299 ГПК. Неоснователно е и искането за отмяна на двете заповеди за изменение на ПРЗ, с което част от имота попада в два отделни урегулирани поземлени имота, с различно отреждане. Тези заповеди не са предмет на производството, което се развива по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в което съдът проверява решението на техническата служба при общината, което само се одобрява със заповедта на кмета, а с него се определя и застроената част от имота. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При неговото постановяване съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение