Решение № 10552 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2019 г.

Решение № 10552 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) А. Мердинян и В. Мердинян и 2) Т. Гюрова и К. Гюрова срещу Решение № 2460/17.12.2018 г. по адм. дело № 1996/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на А. Мердинян, В. Мердинян и К. Гюрова срещу Заповед № Г-146/19.04.2018 г. на зам. -кмета на община Варна, одобряваща, на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 113 ЗУТ, ПУП – РУП за УПИ XIII-268, кв. 123 по плана на 7-ми м. р. на гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 46.

Зам. -кметът на община Варна счита жалбите за неоснователни, останалите ответници не вземат участие в процеса.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и предлага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания.

Касационните жалби са допустими и основателни по довода за немотивираност на решението.

1. Неоснователно е възражението за непроизнасяне от съда по нищожността на Заповед № Г-321/02.09.2015 г. на зам. -кмета на община Варна за одобряване на ПУП – ПРЗ за УПИ XIII-268 и изменение на уличната регулация, въз основа на която е одобрен РУП.

Противно на позицията на касаторите, съдът не е дължал инцидентен контрол върху заповедта от 2015 г. Тя е отделен административен акт, който е могъл да бъде оспорен на собствено основание в нарочно производство по реда на чл. 145-178 АПК вр. чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Изключването й от обхвата на съдебната проверка по настоящото дело не представлява порок в процесуалната дейност на съда. При липсата на съдебно решение, отменящо или обявяващо нищожността на тази заповед (тя е обжалвана от К. Гюрова и от съпруга й Г. Гюров, но съдебното производство е било прекратено поради оттегляне на жалбата с влязъл в сила съдебен акт), не е налице предпоставка да се отрече действието й по повод на преценката дали работният устройствен план й съответства.

2. Макар и правилно предметът на съдебния контрол да е ограничен до заповедта за одобряване на РУП и да са очертани принципно критериите за законосъобразност на акта, мотивите на съда се изчерпват с бланкетното заключение, че със заповедта не са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Т. е. същинско изследване на материалната законосъобразност на акта в изпълнение на служебното задължение на съда по чл. 168, ал. 1 АПК не е било осъществено.

а. Подобна проверка предполага фактически, вкл. с използването на специални знания, и съответните им правни констатации по въпросите какви са конкретните предвиждания на РУП, съобразени ли са те с действащия ПУП, нарушена ли е забраната за промяна на предвидените с него характер и начин на застрояване – чл. 113, ал. 1 ЗУТ, конкретизацията на ПУП извършена ли е на основанията по ал. 2, допуснато ли е с РУП изменение на границите на УПИ, респ. спазени ли са условията по чл. 17 ЗУТ, и притежава ли одобреният РУП съдържанието по ал. 4 на чл. 113 ЗУТ. По хипотеза подлежи на изследване и съгласуваността между текстовата и графичната части на заповедта, които образуват единството на волеизявлението.

б. Според установяванията за действителното съдържание на разпоредената устройствена промяна и вида на одобрения план следва да се преценява и компетентността на издателя на акта (необсъдена по същество от съда) в контекста на довода на оспорващите за нищожност на заповедта, аргументиран с позоваването на чл. 21, ал. 7 вр. ал. 1 ЗОС.

3. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение като засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК и връщането на делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което следва да бъде даден фактически и правен отговор на поставените по-горе въпроси и резултатът от проверката на законосъобразността на заповедта с обхвата по чл. 168, ал. 1 АПК да е съобразен с дължимото по чл. 172а, ал. 2 от кодекса.

б. По претендираните от страните разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение