Решение № 14359 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2019 г.

Решение № 14359 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на РДНСК – Южен централен район (ЮЦР), чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1945/03.10.2018 г. по адм. д. № 2750/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Намира обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът М. Чикчев в писмен отговор намира частната жалба за неоснователна. Ответникът М. Чикчева не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна и чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на М. Чикчев за обявяване нищожността на заповед №ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда", находящ се в ПИ 211, парцел II, кв. 240-стар (10-нов) по плана на Втора градска част на гр. Пловдив. С обжалваното решение, административният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, без да се произнесе по искането, с което е сезиран - прогласяване нищожността на заповедта. Така постановеното решение е недопустимо. Оспорването в първоинстанционната жалба изрично е определено като такова за нищожност на заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР и са изложени единствено твърдения, оспорващи валидността на административния акт. Несъобразявайки така очертания предмет на производството, административният съд с обжалваното решение се е произнесъл по законосъобразността на оспорената като нищожна заповед и е отменил същата изцяло, т. е. произнасянето е извън предмета на делото, който ясно е очертан от оспорващия. Съдът също така не е изложил мотиви за валидността на оспорената заповед – въпросът, с който е сезиран. Дори и да липсваха изрично наведени доводи за нищожност, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът е следвало да изследва доказателствата по делото и да прецени дали са налице предпоставките за прогласяване на нищожността на акта. За пълнота на решението, дори да се приеме, че жалбоподателят е оспорил и законосъобразността на заповедта, по делото е установено следното: С решение № 802/11.04.2013 г. по адм. д. № 3316/2012 г. на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 17302/19.12.2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, съдът е отхвърлил жалбата на М. Чикчева срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР. Срещу решението е подадено искане за отмяна по реда на чл. 237 от АПК от М. Чикчева и М. Чикчев, което е отхвърлено с решение № 8374/19.06.2014 г. по адм. д. № 4142/2014 г на Върховния административен съд, втора колегия. По отношение на искането за отмяна на М. Чикчев, съдът е изложил мотиви, че отхвърлянето на жалбата на съпругата му няма сила по отношение на трети лица и той може да реализира претендираните от него права на самостоятелно основание. Въз основа на това, административният съд неправилно е приел, че не е налице просрочие на жалбата, в частта, с която се оспорва законосъобразността на заповедта – основание за оставянето й без разглеждане по реда на чл. 159, т. 5 от АПК. Изложеното по-горе налага извода, че оспорващият е узнал за издадената от началника на РДНСК – ЮЦР заповед най-късно на 19.06.2014 г. От тази дата следва да се изчислява срока за подаването на жалба, който срок в случая е изтекъл на най-късно на 03.07.2014 г. - присъствен ден. Поради това подадената на 02.10.2017 г. жалба е просрочена. Като се е отменил процесната заповед, съдът е постановил недопустимо решение. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява недопустимо, поради което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и делото да се върне за ново произнасяне от друг съдебен състав по оспорването за нищожност на заповед №ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение