Решение № 122 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 79/2013 г.

Решение № 122 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 79/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Подсъдимият П. С. Д. е отправил чрез свой защитник до ВКС касационна жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда спрямо него, издадена от Сливенския окръжен съд. Присъдата - 39 от 27.IХ. 2012 г. по нохд № 348/2012 г., е за грабежа на 18.I. 2012 г. на 200 лева, които подсъдимият Д. отнел от Г. З. К., но собственост на търговското дружество, стопанисвало залата за хазартни игри, където последният работел като крупие - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 (още защото е било извършено при условията на опасен рецидив), във връзка с чл. 198, ал. 1 НК. Наложеното наказание е 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, определено и при условията на чл. 58а НК заради проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК. Същото наказание при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, заедно с глоба 2 000 лева СРС определил и като общо наказание за съвкупността от грабежа и престъпното държане в същия ден на 0,276 грама високорисково наркотично вещество (марихуана) със 7% съдържание на тетрахидроканабинол и на стойност 1,66 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, отделно наказано освен с глобата, и с 8 месеца лишаване от свобода. Решението на БАС като втора (въззивна) инстанция - 189 от 7.ХII. 2012 г. по внохд № 231/2012 г., е постановено също след обжалване от страната, обжалвала сега. В подадената сега (касационна) жалба отговорността на подсъдимия е оспорена изцяло - за грабежа, и само за явната несправедливост на наказанието, наложено за държането на наркотика, но освен за оправдаване за първото от престъпленията още в тази съдебна инстанция, се допуска и само смекчаване на наложените наказания. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на ВКС, включително и чрез назначения в касационната инстанция служебен защитник; тя според прокурора е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалвания съдебен акт. Липсват основания той да бъде отменен или изменен. Повдигнатият от (и от името на) подсъдимия въпрос за доказаността на грабежа, въпреки особеностите на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, може да бъде обсъждан само заради изискването в чл. 372, ал. 4 НПК направеното от Д. самопризнание да бъде подкрепено от други доказателства. Както е казано обаче в Т. р. 1/09-ОСНК, въпросното изискване означава единствено "приобщените доказателства да са достатъчни" (т. 4 от диспозитива) в подкрепа на обвинението, нещо, което в случая освен че категорично е така, но и поначало не може да бъде разколебано, защото не била установена по експертен път липса в касата на пострадалия или пък защото бил идентифициран само един пръстов отпечатък, иззет от местопрестъплението. Възраженията във връзка с явната несправедливост при санкционирането на подсъдимия са неубедителни най-малко поради това, че чл. 58а НК е приложен спрямо минималните наказания, предвидени в закона за извършените две престъпления, без в същото време да съществуват условията по неговата ал. 4 за използване на чл. 55 НК по общия ред. Може би на това се дължат и недоразуменията в претенциите, основани на самото въвеждане в НК през 2009 г. на чл. 58а, на значението за индивидуализацията на наказанията на левовата равностойност на ограбеното и на наркотика, и на цитираните съдебни актове на ВКС по други дела (р. 194/11-III и 25/09-III). Промяната в НК през 2009 г. е извън приложимия по делото закон, след като инкриминираните деяния са извършени след нея; не само ограбването на 200 лева, но и надалеч по-малко, е поначало неприложим за тежестта на това престъпление критерий, а за малозначителността (чл. 9, ал. 2 НК) при държането на наркотик не е достатъчно, че той струва само 1,66 лева; двете решения на ВКС, накрая, подкрепят по-скоро изложеното тук срещу защитната теза, първото - че приложението на чл. 58а НК дори няма отношение към преценката за най-благоприятния за дееца закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК, второто - че преценката за справедливостта на наказанието изисква широта и многоплановост. Ръководен от всичко изложено, ВКС-състав на I наказателно отделение с оглед и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК