Решение № 1090 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2017 г.

Решение № 1090 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- гр. П. против решение № 121 от 31.01.2017 г. по адм. дело № 2202/2016 г. на Административен съд П., с което е отменено Решение № 2153-15-215/23.08.2016 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., и потвърденото с него Разпореждане № 5309014411/Прот. № 2139-15-50/28.04.2016 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. П., с което на Р. Г. Х., от с. Б., е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление с вх. № 2121-15-88/29.12.2015 г., подадено от Р. Г. Х., ЕГН **********, с което е направено искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на оплакванията и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- Р. Х., чрез пълномощникът си адвокат Е. В., в писмено становище изразява доводи за неоснователност на същата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил Решение № 2153-15-215/23.08.2016 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., и потвърденото с него Разпореждане № 5309014411/Прот. № 2139-15-50/28.04.2016 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. П., с което на Р. Х. е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявлението й с вх. № 2121-15-88/29.12.2015 г., с което е направено искане за изменение на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице предпоставките за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като стажът положен от нея за процесния спорен период 01.12.1971 г. - 01.03.1990 г. на длъжност "дружинен ръководител"; за периода 01.03.1990 г. - 01.06.1990 г. на длъжност "организатор извънкласна и извънучилищна дейност", и за периода 01.06.1990 г. - 15.10.1990 г. на длъжност "ръководител специалист", положен в НОУ "П. Б." с. Ч., е учителски стаж по смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2121-15-88/29.12.2015 г. Р. Х. е направила искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Към заявлението са приложени писмени доказателства- документи за осигурителен стаж, включително Служебна бележка с изх. № 857/10.12.2015 г. от Основно училище "Д-р П. Б.", с. Ч., като правоприемник на Народно основно училище/НОУ/ "Д-р П. Б.", с. Ч., от която е видно, че същата е работила като дружинен ръководител в училището за периода от 01.12.1971 г. - 15.10.1990 г. и е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учениците и учебния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас. С Разпореждане № 5309014411 /Прот. № 2139-15-50/28.04.2016 г. на Ръководителят на "ПО" при РУ "СО" - гр. П. е отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, с мотива, че Х. няма изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция, като е признал на същата учителски осигурителен стаж от 23 години, 08 месеца и 22 дни, вместо изискуемия стаж от 25 години и 08 месеца. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-215/23.08.2016 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. П. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано не е възприел становището на административния орган, приемайки за неправилно тълкуването и приложението на материалния закон - нормите на Закона за народната просвета/обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./, и Указ № 330 за народната просвета /обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./. Обосновано е приел също, че административният орган неправилно е приложил разпоредбите на чл. 19 от НПОС. В случая разпоредбите на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /в сила от 02.08.2003 г./, на които се е позовал административния орган, са неприложими по отношение на спорния трудов стаж положен от Х.. Същите са материално- правни и нямат обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на Х., възникнали и осъществени през предходен период 01.12.1971 г. - 15.10.1990 г. З. Х. са налице предпоставките за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, отпусната при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО с разпореждане № 5309014411/Прот. № /04.02.2015 г. и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО по подаденото от нея заявление. Съобразно представените доказателства Х. е била назначена на работа от ОК на ДКМС - гр. П. (през процесния период 01.12.1971 г. -1.03.1990 г.), съответно от Общински пионерски дом- гр. Р. (през процесния период 01.03.1990 г. - 01.06.1990 г.), и от Общински народен съвет - гр. Р. (през процесния период 01.06.1990 г. - 15.10.1990 г.). Безспорно е установено, че този труд е включвал учителски функции, свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж за този период, следва да бъде зачетен като учителски. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на решението по отношение преценката на това изискване. Съдът е тълкувал приложимата материалноправна норма съобразно събраните по делото доказателства. В случая длъжностите "дружинен ръководител", респ. "организатор на извънкласна и извънучилищна дейност", "ръководител специалист", заемани от Х. през спорния период безспорно съответстват в хипотезата на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности по смисъла, вложен в приложимия за случая чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета (отм.), което определя квалифициране на стажа като учителски. В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че длъжността "дружинен ръководител" е включена в списъка на длъжностите, приет от Министерството на образованието и науката и от НОИ, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) и чл. 19, ал. 2 от НПОС. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателно е искането на Р. Х. за заплащане на направените пред касационната инстанция разноски по делото в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По делото са представени доказателства за изплатени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение