Решение № 10283 от 15.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Суийт Хаус ЕООД [населено място], представлявано от собственика К. Иванов, срещу Решение 2086/01.12.2021г., постановено по адм. дело 136/2020г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22000119001656-091-001/16.10.2019г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е определен данък за внасяне в размер на 43 634.06лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и поради непризнат данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е достигнал до извод за липсата на предпоставки за признаване право на ДК, поради недоказване извършването на услугите от доставчика и не установяването използването им от РЛ за последващи облагаеми доставки на стоки и/или услуги или във връзка с осъществяваната от РЛ икономическа дейност. Сочи се, че правилно съдът е посочил, че с договор за наем от 01.08.2018г. РЛ като наемодател е предоставил на Суит Виктори ЕООД за временно и възмездно ползване както оборудването, така и извършените ремонтни дейности с предназначение за кафе-сладкарница, но неправилно е извел извод, че тези доставки не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. В съдебния акт липсва анализ на доказателствата от които съдът да е установил коя е икономическата дейност на дружеството и намират ли се процесните доставки във връзка с осъществяваната от РЛ икономическа дейност. Касаторът твърди, че решаващият съд е извел неправилен и необоснован извод, че отказът на приходната администрация да признае право на ДК е в резултат на недоказани доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Сочи се, че дружеството е доказало изпълнение на фактурираните услуги по всяка една от процесните фактури извършване реално на СМР на наетия обект, който е следвало да бъде подготвен за основната дейност, за която е нает сладкарница и това е била основната дейност за която дружеството е наело обекта т.е. СМР по процесните фактури са свързани с икономическата дейност на дружеството. По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на съдебното решение на АС Благоевград и за постановяване на друго с което оспорения РА да бъде отменен. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Благоевград е бил РА Р-22000119001656-091-001/16.10.2019г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на на дружеството е определен данък за внасяне в размер на 43 634.06лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и поради непризнат данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че дружеството Суийт Хаус ЕООД е отчело продажби на услуги отдаване под наем на оборудване, за което е начислило данък, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Видно от договор за наем от 01.08.2018г., РЛ като наемодател е отдало под наем на Суит Виктори ЕООД за временно и възмездно ползване оборудване и извършването на ремонтни дейности, с предназначение за кафе-сладкарница, находяща се в гр. Благоевград, пл. Тракия 3, като оборудването е посочено изрично в договора. Видно от договор за строителство от 11.07.2018г., РЛ като възложител е възложило на изпълнителя Лоесп ООД СМР, обзавеждане и оборудване на Сладкарница Неделя , като към договора са представени и протоколи обр. 19 за извършени СМР. Ревизиращите органи са установили, че Суийт Хаус ЕООД е упражнило право на ДК по реализираните СМР в размер на 39 339.98лв., но тъй като РЛ не притежавало нито собствени, нито наети обекти е прието, че приспадането на данъка по получени доставки за СМР е пряко обвързан с начисляването на данъка върху извършените доставки. Прието е, че данъчната основа и данъкът по ЗДДС, който е следвало да се начисли във връзка с получените от оспорващото дружество СМР е равна на получената от изпълнителя Лоесп ООД изгода в размер на 196 699.93лв., за които РЛ е ползвало ДК в посочения по-горе размер. На основание чл. 86, ял. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е начислен съответния ДДС. По отношение упражнено право на ДК за стоки и услуги по фактури издадени от Аико Мулти Конселт ООД, Вертекс ООД, Г. Минчев Георад 61 ЕООД, Елтрон ООД, Енигма ЕООД, Инт Импекс ООД, Мира Н ООД и СББ Груп ООД е прието, че материалите не са свързани с икономическата дейност на дружеството и не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, като на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за РЛ не е налице право на приспадане на ДК по тези фактури. За изясняване на спора АС Благоевград е назначило СТЕ и ССЕ. В.л. по първата дава заключение, че при оглед на място не може да се установи какво е било състоянието на обекта към момента на сключване на договора от 09.05.2018г.; но е приело, че помещенията, предмет на договора за наем, са били със стандартно изпълнени довършителни работи, като стойността на подобренията в отдаденото под наем помещение са в общ размер на 91 434лв. без ДДС, към която сума следва да се прибавят и непредвидени разходи от 8 555лв. В.л. по ССЕ дава заключение, че доставчика Лоесп ООД е фактурирал извършени СМР, а РЛ за 2019г. е осчетоводило приходи от продажба на услуги в размер на 40 800лв., която сума съответства на наемната такава; ежемесечно са издавани фактури и те са включени в регистър дневник на продажбите и СД по ЗДДС; доставчика е осчетоводил реализираните доставки по извършените СМР към РЛ. Въз основа на така установеното АС Благоевград е приел, че жалбата е неоснователна. Приел е, че оспорения РА е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни констатации. Прието е за доказано и материално-правното основание за начисляване на допълнителни задължения към дружеството по ЗДДС. Според съда РЛ е с основна дейност отдаване под наем на машини и оборудване , като то не притежава собствени недвижими имоти и наети обекти, както и назначени по трудови правоотношения лица, но е отчело продажби на услуги отдаване под наем на оборудване и извършване на ремонтни дейности с предназначение за кафе-сладкарница . Прието е, че предвид основната дейност на дружеството, отчетените продажби на услуги, няма как да се отнесат към извършваната от РЛ икономическа дейност и чрез него не са извършени последващи облагаеми доставки. Изводите на данъчния орган са правилни, тъй като продажбите на услуги от РЛ, попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и са налице начисляване на дължим данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. В РА на дружеството-касатор са начислени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС на две отделни основания: Първото е обвързано с нормите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и касае издадени фактури от доставчика Лоесп ООД. Второто основание касае издадени фактури от дружествата Аико Мулти Конселт ООД, Вертекс ООД, Г. Минчев Георад 61 ЕООД, Елтрон ООД, Енигма ЕООД, Инт Импекс ООД, Мира Н ООД и СББ Груп ООД с предмет стоки и услуги свързани с отдадения под наем от дружеството имот на Суит Виктори ЕООД, като е отказано право на ДК по тези фактури на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Досежно доначисления с РА ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС: Последната цитирана разпоредба, в приложимата й за ревизирания период редакция, съдържа фикция, по силата на която за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. По този начин в националния закон е транспонирана нормата на чл. 26, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, която определя като възмездна доставка на услуга да се третират и безвъзмездните доставки на услуги, извършени от данъчнозадълженото лице за цели, различни от неговата икономическа дейност. В своята практика ВАС е последователен в разбирането си, че въпросът дали данъчно задълженото лице е извършило възмездни доставки на услуги, при условията на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Касае се за начисляване на ДДС, поради което доказателствената тежест за установяване предоставянето на услуги, представляващи възмездни доставки, лежи върху органите по приходите. В конкретния случай се установява реалност на извършените по издадени фактури от Лоесп ООД СМР на обект Сладкарница Неделя гр. Благоевград, като това не се оспорва от ревизиращия орган. Реалността се установява и от заключението на СТЕ, като в.л. изрично сочи обема и стойността на извършените СМР, а от заключението на ССЕ, че процесните фактури издадени от Лоесп ООД са осчетоводени при РЛ и са изписани като разход и фактурите са изплатени изцяло. Както се посочи по-горе по отношение на фактурите издадени от доставчика Лоесп ООД за СМР към РЛ спорът не се свежда до това дали е налице реалност на услугите, както се сочи в касационната жалба, а до това дали те попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС т.е. дали следва да се приемат за възмездни такива, като предоставени услуги на ДРЛ, но за цели стоящи вън от неговата икономическа дейност. Установява се безспорно, че тези СМР са били обект на последваща реализация от страна на ДРЛ предвид представения договор за наем от 01.08.2018г., сключен между РЛ като наемодател и Суит Виктори ЕООД като наемател. Предмет на договора е предоставянето от наемодателя временно и възмездно ползване на оборудване и извършените ремонтни дейности с предназначение кафе-сладкарница Неделя , находяща се в гр. Благоевград. По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус; независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В противовес на изразеното в касационната жалба АС Благоевград е посочил каква е извършваната от РЛ основна дейност отдаване под наем на машини и оборудване /л. 11 от решението/, отдаването под наем на недвижим имот, без наличието на такъв заведен като ДМА от Суийт Хаус ЕООД попада в обхвата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Ползвания ДК по издадените от Лоесп ООД фактури с предмет СМР по процесния отдаден впоследствие под наем обект е обвързано с начисляването на данъка от страна на РЛ, както правилно е прието от ревизиращия орган в оспорения РА. Липсата на заведен като ДМА обект, който дружеството да има възможност да отдаде под наем не е във връзка с извършваната независимата икономическа дейност на РЛ. Извършените СМР включени в отдадения под наем имот не обслужват икономическата дейност на дружеството, тъй като са предназначени за дейност различна от тази извършвана от РЛ. Правилно е прието от съда наличието на основанието по РА за доначисляване на ДДС в съответния размер, а именно наличието на безвъзмездни доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като задължението за начисляване на ДДС е за доставчика, в случая " Суийт Хаус ЕООД. Правилно в РА е прието, че данъка който следва да се доначисли, във връзка с посочените по-горе СМР, е равна на сумата на направените преки разходи, свързани с извършването и, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. В тази си част решението на АС Благоевград следва да се остави в сила като правилно. Досежно отказано право на ДК на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС: Нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 гласи, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Не се оспорва, че дружествата Аико Мулти Конселт ООД, Вертекс ООД, Г. Минчев Георад 61 ЕООД, Елтрон ООД, Енигма ЕООД, Инт Импекс ООД, Мира Н ООД и СББ Груп ООД са издали на РЛ фактури с предмет различни видове материали, предназначени за дейността на кафе-сладкарница Неделя , находяща се в гр. Благоевград. Спорът отново се свежда не до реалното получаване на фактурираните стоки от дружеството-касатор, а до това дали доставките са предназначени за дейност, различна от икономическата такава на РЛ. С оглед изложеното по-горе свързано с отдадения под наем имот кафе-сладкарница Неделя от страна на Суийт Хаус ООД и дейността която дружеството извършва като икономически субект, правилно е прието, че доставките на фактурираните стоки не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и са предназначени за дейност, различна от икономическата такава на РЛ. Във връзка с горното, решението на АС Благоевград и в тази си част е правилно. Неоснователен е довода, че оспореното решение на първоинстанционния съд не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като съдебния акт съдържа както фактически констатации, така и правни изводи относно оспорения РА. Съобразно изложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 839лв. за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение