Решение № 3006 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2011 г.

Решение № 3006 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 515/28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1924/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1758/25.08.2009 г. на същия началник митница за определено допълнително мито (А10) върху селскостопански стоки в размер на 1 582,09 лв., мито (А20) в размер на 540,67 лв. и ДДС (В00) в размер на 424,55 лв. и лихви, считано от 21.03.2007 г. до 24.08.2009 г. до погасяване на митническото задължение. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че стоката не е могло да се тарифира по ТАРИК системата с код 1701111000 - сурова нерафинирана захар, тъй като не са спазени условията на разрешението за внос, поради което с решението си митническият орган е тарифирал с код 1701110999 - сурова захар - друга. От друга страна според касатора не е имало спор между страните относно приетата съдебно-техническа експертиза относно фирите, като те са установени едва при окончателното натоварване на стоката. Според касатора в процесния случай получената сурова тръстикова захар има за направление и предписана крайна употреба - рафиниране на сурова тръстикова захар, тъй като в случай, че захарта не бъде рафинирана до получаване на бяла захар, стоката не може да се класира в посоченият от получателя тарифен номер. Изложени са доводи и относно прилагането на разпоредбите от Наредба № 13А-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването им и транспортирането им. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Захарен комбинат Пловдив" АД - гр. Пловдив срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Захарен комбинат Пловдив" АД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Спас Стоянов я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно при отчитане на фирите. Представени са и писмени бележки от адв. Стоянов и е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че се касае за настъпили загуби от естествени фири на стоката. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално недопустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че "Захарен комбинат Пловдив" АД е оформил внос с режим специфично предназначение на "сурова захар от захарна тръстика, предназначена за рафиниране" за общо количество 351140 килограма, а действително постъпилото за производство количество е 348620 килограма и съдът е приел, че разликата в количествата от 2520 килограма се касае за естествени фири предвид естеството на стоката. Съдът се е позовал на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 (аналогична разпоредба на чл. 214, ал. 3 ППЗМ), според който отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. Съдът е приел, че с тази разпоредба е въведена фикция, че естествените фири, не представляват отклонение от съответния митнически режим. Направен е извод от съда, че видът на митническия режим, под който са поставени стоките, не изключва априори фирите от съхранението и транспорта им като обстоятелство от значение при определянето на митническите задължения. Освен това, съдът се е позовал на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, че при разтоварване на кораба част от захарта е била извозена от гр. Бургас до гр. Пловдив, а друга част е останала на съхранение в склада на Пристанище - Бургас - складова митническа база Лозово. В този смисъл съдът е приел за основателно твърдението на дружеството, че едва при окончателното натоварване на захарта са констатирани и фирите, поради което неправилно е констатирано от митническите органи, че липсите са относими само към последното издадено ЕАД. Съдът се е позовал на разпоредбите на Наредба № 13а-10403/1959 г. и констатираното от вещото лице, че са налице загуби от фири, вследствие съхранение на стоката. Обжалваното решение е правилно постановено. Касаторът е изложил оплакване, че спорът между страните се свежда до въпроса дали за посочените естествени загуби, получени при преработката на стоката е приложим съответинят учреден митнически режим за общото количество внесени стоки, доколкото по отношение на същите е налице неизпълнение на условието по режима, респ. дали за тези количества би възникнало митническо задължение на основание новият тарифен номер. Твърди, че няма спор по делото, че са налице действително фири, което е установено и от приетата по делото съдебна експертиза, а само относно констатациите, че фири са установени едва при окончателното натоварване на стоката. Освен това, другото оплакване на касатора се свежда до това, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, свързани с начина на употребяване на стоката, който задължително следва да бъде спазен. В тази връзка в касационната жалба е изтъкнат довод, че в конкретният случай получената сурова тръстикова захар има за направление и предписана крайна употреба - рафиниране на сурова тръстикова захар, а в случая процесната захар не е рафинирана до получаване на бяла захар и затова не може стоката да се класира от посоченият от получателя тарифен номер. Няма спор между страните по делото, че на 21.03.2007 г. "Захарен комбинат Пловдив" АД с ЕАД 07BG00100100Н000641 е поставен на режим "внос със специфично предназначение" сурова тръстикова захар - 351140 кг. от Бразилия, като крайната употреба на тази внесена стока е рафиниране на същата захар. Митническите органи са установили, че от цялото корличество, на което е дадено митническо направление за производство е постъпило количество в размер на 348620 кг., т. е. 2520 кг. по-малко. Не се спори, че дружеството е осчетоводило тази разлика като фира при съхранение съгласно Наредба № 13а-10403/31.07.1959 г., в сила и понастоящем за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. В оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт е посочено, че съгласно чл. 300, § 2 от Регламент (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) на Съвета № 2454/93 г. при разрешен режим "внос със специфично предназначение" се признават фири и загуби, получени в резултат на обработката или преработката на стоки, но не е и при съхранение. В този смисъл за количеството от 2520 кг. митническият орган е приел, че въниква вносно митническо задължение - мито, акциз и ДДС със съответните лихви. Административният орган е приел, че след като внесеното количество сурова тръстикова захар не е рафинирано до получаване на бяла захар, то следва декларираният тарифен номер от 1701111000 да се промени на 1701110999. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) на Съвета № 2454/93 г. (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) е въведена фикция, според която не се счита за отклонение от митнически режим отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката и преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се отнася за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. В този смисъл правилно съдът е разграничил загубите, дължащи се на естествени фири, за които нито в националното законодателство, нито в европейското не се свързват винаги с обработка и преработка, предвид, че в цитираните разпоредби първоначално се говори за отпадъци и остатъци, а загубите от естествени фири са отграничени със съюзът "и". Това е дало основание първоинстаницонният съд да направи законосъобразния извод, че видът на митническия режим, под който са поставени стоките, не изключва фирите от съхранение и транспортиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС във връзка с Наредба № 13а-10403/31.07.1959 г., в която се съдържат пределните размери на загубите от естествени фири на отделните стоки. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която се е произнесла, че разликата в количеството е в рамките на допустимите норми за фирите по цитираната наредба. Предвид изложеното по-горе неоснователно касаторът твърди, че законодателството не предвижда ползването на норми за фири, респ. загуби, настъпили в масата на продукта по време на товаро-разтоварните действи, при транспортиране или складиране. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника, на същия следва да се присъдят направените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 1 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,