Решение № 10486 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД гр. Благоевград, чрез адвокат Р. Кипрова, против Решение № 1016/ 18.03.2026 г. по адм. дело № 9/2026 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против т. 2 от заповед № РД-25-1048/02.12.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Благоевград. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за необоснован извода на съда, че между страните липсва спор по фактите. Заявява, че не било установено, че пациента е страдал от заболяване, посочено в приложение № 11 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО". Заявява, че не били обсъдени възраженията относно липсата на мотиви за размера на наложената санкция, както и за нейната несъразмерност. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което заповед № РД-25-1048/02.12.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Благоевград в частта по т.2 да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът Директор на РЗОК - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс” АД, ЕИК 200110954, против т. 2 от заповед № РД-25-1048/02.12.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Благоевград, с която на лечебното заведение, в качеството му на изпълнител на медицинска помощ по договор № 010633/25.10.2023 г., е наложена „финансова неустойка“ в размер 1500 лв. за извършено за трети път нарушение на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 306, ал. 4 от НРД за МД 2023-2025 г., изразяващо се в това, че при лечението на ЗОЛ Г. А. Г. на 20.10.2025 г. жалбоподателят неоснователно е получил плащане от ЗОЛ в размер 3 лв. като потребителска такса за тридневна хоспитализация по КП 76.1 при условие, че ЗОЛ е освободено от заплащане на такава такса, тъй като има придружаващо заболяване с код по МКБ 10-G40.6. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед - в периода 17.10.2025 г. – 20.10.2025 г., на ЗОЛ Г. А. Г. по КП № 76.1, който пациент, съгласно данните от ИЗ № 12770/2025 г. е с установено придружаващо заболяване с код по МКБ 10-G40.6 „[заличен текст]“. На 20.10.2025 г. при дехоспитализацията на пациента е заплатена от същия потребителска такса за тридневен болничен престой в общ размер 3 лв., изчислена по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗЗО във вр. с чл. 2 от ПМС № 193/2012 г. за определяне размера на сумите, заплащани от здравноосигурените лица за посещение при лекар, лекар по дентална медицина и за болнично лечение и реда за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 6 от ЗЗО. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 306, ал. 4 от НРД за МД във вр. Пр. № 11 от НРД за МД, тъй като наличието на посоченото по–горе придружаващо заболяване освобождава ЗОЛ от задължението за заплащане на такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО. Посоченото нарушение е третото по ред допуснато от ЛЗ и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция „финансова неустойка“ в размер 1500 лв. на основание чл. 453 във вр. с чл. 460, във вр. с чл. 455, ал. 4 от НРДМД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Спорните по делото фактите са установени въз основа на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства, като съдът е обосновал изводите си защо е приел за установени фактите, на които е основал правните си изводи. Тези изводи са логични и последователни, поради което се възприемат изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че на ЗОЛ Г. А. Г. по КП № 76.1, съгласно данните от ИЗ № 12770/2025 г. е с установено придружаващо заболяване с код по МКБ 10-G40.6 „[заличен текст]“, като пациента е заплатил потребителска такса за тридневен болничен престой в общ размер 3 лв., изчислена по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗЗО във вр. с чл. 2 от ПМС № 193/2012 г.. Съгласно чл.37 ал.4 от ЗЗО от заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи; задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти. Според чл.306 ал.4 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.) за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 11 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО". Съгласно Пр. № 11 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.), част XI „Болести на нервната система“, заболяването от рода „Епилепсия“ с код G40 по МКБ -10 e основание за освобождаването по реда на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО на лицата, имащи такова заболяване. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор предвидената за нарушението санкция. По делото е установено, че нарушението по т. 2 от протокола е извършено за трети път от касатора, тъй като за нарушения от същия вид, извършени през 2025 г., са му наложени финансови неустойки със заповед № РД-25-146/27.02.2025 г., влязла в сила на 19.03.2025 г. и заповед № РД-25-761/19.09.2025 г., влязла в сила на 13.10.2025 г. Разпоредбата на чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (отм.) предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. Според ал. 4 За повторно нарушение по ал. 3 финансовата неустойка е в размер от 600 до 1500 лева. Разпоредбата на чл. 460 от НРД за МД за 2023-2025 г. предвижда за трето и следващо нарушение управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция финансова неустойка в максималния размер, предвиден за повторните нарушения по чл. 455-459. В случая квалификацията на нарушението е трето поред, като са посочени кои са първото и повторното нарушение. Правната квалификация в случая е налице с оглед наложените санкции със заповед № РД-25-146/27.02.2025 г., влязла в сила на 19.03.2025 г. и заповед № РД-25-761/19.09.2025 г., влязла в сила на 13.10.2025 г. за същото нарушение съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. (отм.), поради което липсва основание за преценка на размера според критериите по чл. 454 от НРД за МД за 2023-2025 г. (отм.), тъй като същия е фиксиран, а именно максималния от 1500 лева по чл.455 ал.4 от НРД за МД за 2023-2025 г. (отм.). Неоснователни са възраженията за несъразмерност на наложената санкция. Същата има за цел да преустанови нарушенията и да предупреди евентуалните нарушителите. В тази връзка предвид поредното извършено нарушение се явява съразмерна на преследваната от закона цел. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на фактите по делото, като е предоставил възможност на страните да ангажират достатъчно доказателства за изясняване на техните твърдения и възражения. Като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение Административен съд Благоевград е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,