Решение № 813 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2015 г.

Решение № 813 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2015 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Финанси - местни данъци и такси" в Дирекция "Обща администрация" в Община "Р.", гр. П., ул. "С. В." .№... срещу Решение № 1855 от 09.10.2015 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 271/2015 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 181 от 23.09.2014 г. на орган по приходите в Община "Р.", с който на "Легалити" ООД за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2013 г. са установени задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Финанси - местни данъци и такси" в Дирекция "Обща администрация" в О. Р., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото свързани с трите компонента на услугата по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като сочи, че по делото са представени заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ решенията на общинския съвет по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, договор с "КМД" ЕООД за извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Счита, че "Легалити" ООД е задължено за такса битови отпадъци лице. Сочи, че по делото са представени доказателства за предоставянето от Община "Р." на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ю. К.

1. Ответникът по касационната жалба - "Легалити" ООД, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда съответства на закона. При правилно установената правна регламентация съдът направил обоснован извод за недължимост на таксата при непредоставяне на услугата от общината. В този смисъл е и заключението на вещото лице. При това съдът правилно приел, че след като тази услуга не е била предоставяна от общината на територията, на която се намира имотът, както и в местността около него, то не се дължи и такса за това - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. С оглед на това решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Легалити" ООД е собственик на поземлен имот, № 014230 по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с. Б., Община "Р.", м. "Св. Никола", за който по одобрения със Заповед № 1159 от 29.10.2008 г. на кмета на общината план за регулация и застрояване е отреден урегулиран поземлен имот № 014138 и № 014101, отреден за жилищно строителство - нотариален акт № 159, том I, рег. № 2355, дело № 148 от 21.07.2009 г.

1. На 10.04.2009 г., с Решение № 5 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ), е променено предназначението на поземлени имоти № 014101 и № 014138, землището на с. Б., м. "Св. Никола".

1. На 09.09.2009 г. "Легалити" ООД подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за придобития имот, в която посочило отчетна стойност 41 666, 67 лв.

1. На 16.05.2008 г. между Община "Р." и "КМД" ООД бил сключен договор № 41 с предмет "сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в Община "Р." и срок - 15 години.

1. На 24.09.2008 г., със Заповед № 1000, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община "Р." определил, че общината за 2009 г. ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за с. Б. - за имоти в регулация целогодишно, при честота - един път седмично.

1. На 19.12.2008 г., с Решение № 279 по Протокол № 16 Общинският съвет определил размера на таксата за битови отпадъци за 2009 г., като за с. Б., за нежилищни имоти на юридически лица в строителните граници на населеното място, които не са подали декларация по чл. 10, ал. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община "Р." (Наредбата) 18, 0 промила - 7, 0 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 4, 0 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 7, 0 промил за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване върху данъчната оценка/отчетната стойност.

1. На 18.09.2009 г., със Заповед № 999, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община "Р." определил, че общината за 2010 г. ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване "във всички населени места на територията на Община "Р." при честота - един път седмично.

1. На 28.12.2010 г. с Решение № 538 по Протокол № 28 Общинският съвет определил размера на таксата за битови отпадъци за 2010 г., съгласно Приложение 3 на база данъчна оценка/отчетна стойност.

1. На 19.03.2010 г., с Решение № 601 по Протокол № 32 Общинският съвет отменил свое Решение № 538.

1. На 28.05.2010 г., със Заповед № 515, кметът на общината отменил своя Заповед № 999 като посочил, че в сила следва да се счита Заповед № 1000.

1. На 30.09.2010 г., със Заповед № 832, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община "Р." определил, че общината за 2011 г. ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за с. Б. - за имоти в регулация целогодишно, при честота - един път седмично.

1. На 31.01.2011 г., с Решение № 828 по Протокол № 42 Общинският съвет определил размера на таксата за битови отпадъци за 2011 г., като за с. Б., за имоти на юридически лица, които не са подали декларация по чл. 10, ал. 6 от Наредбата таксата е 14, 0 промила - 7, 0 промила за сметосъбиране и сметоизвозване и 7, 0 промил за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на база данъчна оценка/отчетна стойност.

1. На 02.03.2011 г., с Решение № 867 по Протокол № 44 Общинският съвет отменил свое Решение № 828.

1. На 24.10.2011 г., със Заповед № 689, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община "Р." определил, че общината за 2012 г. ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за с. Б. - за имоти в регулация целогодишно, при честота - един път седмично.

1. На 29.12.2012 г., с Решение № 21 по Протокол № 5 Общинският съвет определил размера на таксата за битови отпадъци за 2012 г. за с. Б. за юридическите лица, които не са подали декларация по чл. 10, ал. 6 от Наредбата, 17, 0 промила - 9, 0 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 4, 7 промила за обезвреждане на отпадъци и 3, 3 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на база данъчна оценка/отчетна стойност.

1. На 12.10.2012 г., със Заповед № 644, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община "Р." определил, че общината за 2013 г. ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за с. Б. - за имоти в регулация целогодишно, при честота - един път седмично.

1. На 31.01.2013 г., с Решение № 002 по Протокол № 02 Общинският съвет определил размера на таксата за битови отпадъци за 2013 г., като за с. Б. за имоти на юридически лица 8, 0 промила - 4, 0 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2, 0 промила за обезвреждане на отпадъци и 2, 0 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 23.09.2014 г. орган по приходите в Община "Р." издал Акт за установяване на задължения по декларация № 181, с който на "Легалити" ООД за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2013 г. за имот по декларация, рег. № F45172 от 09.09.2009 г., установил задълженията за данък върху недвижимите имоти в размер на 258, 68 лв. и лихви - 70, 13 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 3 229, 16 лв. и лихви - 932, 71 лв.

1. На 30.10.2014 г. "Легалити" ООД оспорило Акт за установяване на задължения по декларация № 181 в частта досежно установените задължения за такса за битови отпадъци пред началника на отдел "Финанси" в Община "Р.".

1. В срока по чл. 155, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) началникът на отдел "Финанси" не се произнесъл по жалбата.

1. На 20.01.2015 г. "Легалити" ООД оспорил Акт № 181 в частта, с която са установени задължения за такса за битови отпадъци пред съда.

1. В хода на съдебното производство органът представил и съдът приел:

а) посочените по-горе заповеди на кмета, решения на общинския съвет и договор № 41;

б) приложимата Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община "Р.";

в) графици - схема на обслужване, месечни констативни протоколи и актове за отчитане на извършените услуги от "КМД" ООД за процесния период за с. Б.;

г) договори за ползване на депо за битови отпадъци в с. Ц.;

д) пет броя трудови договори, сключени от кмета на общината, и длъжностни характеристики за длъжност "метач"и "общ работник" за извършване на дейност по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. По делото съдът приел:

а) заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като вещо лице дало заключение:

за количествата депонирани битови отпадъци от Община "Р." в депото в с. Ц. и съответно количествата битови отпадъци от с. Б.;

списък на фактурите, издадени от О. П. на Община "Р." за ползването депо за обезвреждане на битови отпадъци в с. Ц.;

общата сума по издадените фактури;

таксата по Акт № 181 е изчислена правилно;

б) заключение на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице дало заключение, че:

урегулиран поземлен имот № 014138, 014101, за жилищно строителство, попада в картата на възстановената собственост на землището на с. Б.;

"полските пътища, предвидени в плана, не са подобрени и не осигуряват нормален транспортен достъп до имота";

няма реализирано застрояване в имота;

процесният имот се намира на около 1, 0 км по права линия от регулационните граници на с. Б. и на около 1, 5 км измерено по пътищата;

урегулиран поземлен имот № 014138, 014101, е извън регулационните граници на с. Б.;

в) разпитал свидетелят Ц. Ч., кмет на с. Б., която дала показания досежно извършването на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и че м. "Св. Никола" не в регулацията на с. Б.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Нарушението на изискванията за форма и същественото нарушение на административнопроизводствените правила е поради непосочване в акта на основанието, на което органът приел, че имотите на дружеството попадат в обхвата на районите, в които общината предоставя услугите.

В нарушение на материалния закон органът приел, че услугите са предоставяни. Не отчел, че имотите не попадат в обхвата на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Констатациите в акта приел за оборени от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Акт № 181 и го отменил.

Решението на съда в частта досежно отмяната на Акт № 181 за установените задължения за данък върху недвижимите имоти е недопустимо, а изводът на съда за незаконосъобразност на акта в частта, с която е установено задължение за таксата за битови отпадъци е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Доводите, които излага, са единствено във връзка с твърдяния порок нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. При липса в жалбата на доводи в подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното решение - нарушение на материалния закон, и мотивите на съда формират три основни тези за неправилността на съдебното решение - относно приетото от съда нарушение на формата и на административнопроизводствените правила, относно въпроса попадат ли имотите на дружеството в границите на районите, в които общината предоставя услугите и относно въпроса за престиране на услугите от общината.

1. Относно прието нарушение на формата и на административнопроизводствените правила:

Съдът приел, че непосочването в акта на основанието, въз основа на което органът приел, че имотите на дружеството попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите, е нарушение на формата и на административнопроизводствените правила. Преди всичко следва да се посочи, че под изискването за форма законодателят има предвид изискването за писмена форма, както и изискването за формално наличие на установеното в правна норма съдържание на акта. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не съдържа изрична разпоредба досежно изискванията за писмената форма и за съдържанието на акта за установяване на задължения по декларация. Но това не значи, че не съществуват изисквания към формата на акта. Съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК актът трябва да бъде издаден в писмена форма и да има, от формална страна, посоченото съдържание.

От оспорения акт е безспорно видно, че актът е в писмена форма и че съдържа фактически и правни основания, разпоредителна част, както и останалите изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Дали фактическите основания са съответни на доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Видно от горното изводът на съда за допуснато нарушение на изискването за форма на оспорения акт е неправилен.

Същото нарушение, което приел за нарушение на формата, съдът приел и за нарушение на административнопроизводствените правила. Административнопроизводствените правила са установени в закон условия при формиране и формулиране на волеизявлението на органа, но те не са изискванията за форма. Изискванията за формата на акта и административнопроизводствените правила са коренно различни по своята същности и именно поради това законодателят ги е обособил самостоятелни пороци на административния акт. С оглед на това няма как един факт едновременно да представлява нарушение на формата и нарушение на административнопроизводствените правила.

Това, което съдът приел, че е нарушение на формата и на административнопроизводствените правила - "непосочването" на правното основание, въз основа на което органът приел, че имотите на жалбоподателя попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите, ако действително не е установено по делото, би могло да бъде нарушение на материалноправни разпоредби, защото няма да е доказан елемент на фактическия състав на задължението за такса.

Видно от изложеното изводът на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неправилен.

1. Елементите на фактическия състав на задължението за такса битови отпадъци:

За да бъде едно лице задължено за такса битови отпадъци е необходимо: а) наличие на установената в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ; б) имотът да попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и в) общината реално да предоставя услугите.

а) Надлежен правен субект:

По делото е безспорно, че исканата от закона правна връзка между процесния имот и "Легалити" ООД е налице - дружеството е собственик на имота, а съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължени за таксата са лицата по чл. 11 ЗМДТ, т. е. собствениците, ползвателите, концесионерите.

Спорът по делото е досежно наличието на втория и третия елемент на фактическия състав.

б) Попада ли имотът в границите на районите, в които общината престира услугите:

Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината с нарочна заповед определя границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване. Заповедта на кмета се обявява публично до 31 октомври на предходната година.

Видно от съдържанието на оспорения акт, органът изрично посочил номера на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за периодите: 01.08.2009 г. - 31.12.2009 г., 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. И за трите периода органът посочил Заповед № 1000 от 24.09.2008 г. Видно от доказателствата по делото Заповед № 1000 е безспорно приложима за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2009 г. С оглед на факта, че Заповед № 999 е отменена от кмета със Заповед № 515 и изрично е посочено, че остава в сила Заповед № 1000, то Заповед № 1000 е безспорно приложима и за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. За периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., видно от доказателствата по делото, заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е № 832 от 30.09.2010 г. По делото няма доказателства тази заповед да е била отменена от кмета, поради което приетото от органа основание действително не съответства на доказателствата по делото - не Заповед № 1000, а Заповед № 832 е релевантната заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г.

За 2012 г. и 2013 г. органът не посочил в акта си номера на релевантната заповед.

Следователно, действително в мотивите на оспорения акт органът не посочил релевантната за всеки от периодите заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

Безспорно е, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита - чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

Непосочването на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е непълнота на мотивите, но в случая става въпрос за акт на кмета, издаден много преди датата на издаване на оспорения акт, който по силата на законова норма е публично оповестен - чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Следователно, макар и органът да не изпълнил точно задължението си да мотивира своя акт като посочи номера на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, то тези заповеди са публично известни. Това не значи, че органът не е длъжен да посочи в мотивите си номера на заповедта. Съдът не е длъжен да проверява всички заповеди на кмета за съответния период, за да установи, има ли въобще такава заповед. Служебното начало в съдебното административно производство не значи съдът сам да издирва и да събира доказателства, а да напътства страните, че за някои обстоятелства от значение за делото страните не сочат доказателства - чл. 9, ал. 3 АПК във вр. с § 2 ДОПК.

В случая обаче, първо, заповедта е публично известна и непосочването й не е ограничило правото на защита на ответника, и второ, всички заповеди са представени по делото, т. е. възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност е осигурена. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за факт, който е нормативно установен и публично оповестен, поради което непосочването му, макар и непълнота на мотивите на акта, само по себе си не е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

По съществения по делото въпрос е не дали органът посочил в акта си заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ при положение, че ги представил по делото, а дали с оглед на заповедите имотът на ответника попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите.

От представените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е видно, че през целия процесен период кметът определил, че общината ще предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имотите, попадащи "в регулация" на с. Б.. С оглед на това релевантен по делото е въпросът имотът на ответника попада ли в регулационните (строителните) граници на с. Б.

Вярно е, че кметът на общината, за да определи границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, използвал не легалното понятие "строителните граници на населеното място", а добилото гражданственост понятие "регулация". Но това не променя смисъла на употребения критерий. Съгласно § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строителните граници на населеното място (каквото е Б., съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. - ЗАТУРБ) са границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗУТ устройствените планове са общи и подробни, а съгласно чл. 110, ал. 1 ЗУТ един от видовете устройствени планове е планът за регулация. Следователно, в случая, със своите заповеди кметът на общината определил, че граници на населените места, и в частност на с. Б., в които общината ще предоставя услугите, ще бъдат границите, установени с плана за регулация.

Видно от доказателствата по делото - нотариален акт № 159 от 21.07.2009 г., процесният имот е поземлен имот, отразен в картата на възстановената собственост. Това значи, че имотът не се намира в границите на населено място - per argumentum a contrario от чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той се намира в землището на с. Б.. Вярно е, че за имота има одобрен подробен устройствен план, но този факт сам по себе си не значи, че имотът е "в регулацията" (строителните граници) на населеното място - с. Б.

Съгласно чл. 59 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии (населените места и селищните територии) се допуска застрояване въз основа на действащ план за застрояване. В случая за процесния имот има такъв план, но видно от посоченото в нотариалния акт и заключението на приетата по делото експертиза, достъпът до имота се осъществява по полски път, а не по уличната мрежа на селото. Това значи, че процесният имот е извън регулацията (строителните граници) на населеното място. Той не е част от територията на населеното място - с. Б. и не е включен в неговите строителни граници.

В съответствие с горното е и заключението на вещото лице, което сочи, че процесният имот е в землището на с. Б., онагледено от графичната част на заключението, която явно установява отдалечеността на процесния имот от строителните граници на населеното място - с. Б.. Тази отдалеченост вещото лице определя на около 1, 00 км по права линия и на около 1,5 км измерено по полските пътища.

Ако кметът на общината е искал да включи в границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и процесната урбанизирана, находяща се извън строителните граници на с. Б., територия, е следвало изрично да посочи това обстоятелство чрез изброяване на териториите, така, както това сторил за вилна зона, кв. Бозалъка, местност "Бялата пръст" и Стопанския двор. Разположението на процесния имот извън строителните граници на с. Б. и невключването на тази урбанизирана територия, на която се намира процесния имот, в границите на района, в който общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, прави обоснован и правилен извода на съда, че имотът на ответника не е включен в обхвата на заповедите по чл. 63, л. 2 ЗМДТ.

в) престира ли общината услугите:

Правилността на извода на съда, че процесният имот не попада в границите на района, в който общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ значи, че не е налице елемент от фактическия състав на задължението за такса за битови отпадъци. Това прави ненужна проверката престирала ли е реално общината услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществен оползване. Без съответният имот да е включен в границите на района, в който общината предоставя услугата няма защо да се проверява предоставяла ли е реално услугите общината, тъй като не е налице елемент на фактическия състав на задължението за такса за битови отпадъци.

Включването на имота в границите на районите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е абсолютно необходима предпоставка за дължимост на таксата за битови отпадъци. Това законово изискване прави задължението за таксата на конкретното лице предвидимо и установено по основание и размер, тъй като свърза решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за размера на таксата с конкретния имот. То е гаранция за правата на задължените лица - само тогава, когато те са надлежно информирани, чрез заповедта на кмета по чл. 63, ал. 32 ЗМДТ, че по отношение на територията, на която се намира имотът им, общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, те биха могли да упражнят правата си по чл. 8, ал. 6 ЗМДТ или правата си по чл. 10, ал. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община "Р.". Невключването на даден имот в границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, значи общината ясно и предварително заявява, че няма да предоставя услугите по отношение на този имот.

Неотносими към предмета на спора, с оглед на изложеното, са доказателствата, ангажирани от касатора досежно предоставянето на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в рамките на строителните граници на с. Б. въз основа на трудови договори с общината. Фактът на престиране на тази услуга по отношение на територията (в регулацията, строителните граници) на населеното място с. Б. е неотносим към предмета на спора, защото процесният имот не се намира в рамките на строителните граници на с. Б.. С оглед на това по отношение на процесния имот услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е престирана от общината.

Неотносими към предмета на спора са и доводите на касатора за предоставяне от общината на услугата обезвреждане на битови отпадъци. Не обезвреждането на битовите отпадъци по отношение на имотите, попадащи в границите на района, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата, е спора по делото. Що се отнася до довода на касатора, свързан с чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, следва да се посочи, че разпоредбата не може да се тълкува изолирано от останалите разпоредби в раздела. Безспорно е, че от нея следва задължението за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване тогава, когато за съответните имоти общината не е организирала събирането и извозването на битови отпадъци, но това е относимо само за тези имоти, които са включени в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. За имотите, които не са включени в тази заповед, не може да се изисква дължимост на таксата за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Видно от изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения Акт № 181 в частта, с която на "Легалити" ООД за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2013 г. е установено задължение за такса за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е правилен, постановен в съответствие с материалния закон. Неправилният извод на съда за допуснати от органа нарушения на формата и на административнопроизводствените правила не се отразява на правилността на крайния извод на съда, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да не уважава искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд