Решение № 10744 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2017 г.

Решение № 10744 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Г., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 532/04.08.2017 г. по адм. дело № 624/2017 г. по описа на Административния съд–Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8461/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че М. Г., гражданин на Афганистан, по вероизповедание [вероизповедание], [народност] по народност, напуснал страната си на произход нелегално през месец юни 2016 г. Влязъл в Иран, след което пак нелегално е преминал в Република Турция и оттам, в Република България. С молба вх. № 105450-4135/24.08.2016 г. на Дирекция "Миграция" - СДВНЧ–Любимец, потвърдена с молба вх. № 3015/02.09.2016 г. на Регионален приемателен център – Харманли, М. Г. поискал предоставяне на международна закрила. На 23.01.2017 г. било проведено интервю, по време на което той разказал, че напуснал Афганистан поради проблеми от личен характер – влюбил се в момиче, но понеже бащата на това момиче бил против тяхната връзка, жалбоподателят се уплашил и избягал. Посочил е, че не е бил арестуван или съден в страната му на произход, а целта му била да достигне Германия. С решение № 8461/07.04.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Г. поради липсата на нормативните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна, административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел извода на административния орган, че по отношение на М. Г. липсват основания за предоставяне на закрила, защото изложените от него причини за напускане на страната му на произход са от личен характер и попадат извън приложното поле на специалния закон. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Въз основа на данните, събрани по делото, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Според данните по преписката, М. Г. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 – 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. Няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Сочените от чужденеца причини за напускане страната му на произход са от личен характер. След като напуснал Афганистан, М. Г. преминал през територията на Иран и Турция нелегално, преди да бъде заловен в България. Самият той признал, че целта му е да достигне до Германия. С оглед обстоятелствата от бежанската история следва да се потвърди преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му и може да се определи като икономически емигрант. Що се отнася до рисковете за чужденеца, свързани със ситуацията в Афганистан, макар в страната да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и значителна активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вледствие на което само поради присъствието си на територията лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства.Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател по отношение на актуалността на информацията, посочена в справката за ситуацията в Афганистан, и въобще възраженията му срещу тези данни. При произнасянето си административният орган се е позовал на информация, съдържаща се в справка № МД – 1498/14.12.2016 г., предвид това, че първата молба за закрила е през месец август 2016 г., а потвърждаващата я - през месец септември 2016 г .Пред административния съд е представена и справка с информация, актуална към 08.06.2017 г. Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че, завръщайки се на територията на Афганистан, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд