Решение № 10297 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2010 г.

Решение № 10297 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Петър Митов, действащ като ЕТ "Д-р Петър Митов" - с. Ореш, община Свищов, чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 364/14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 56/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-05-1790/29.12.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Велико Търново, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата, както и в писмени бележки от пълномощника адв. Аня Минчева, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на д-р Петър Стоянов Митов, действащ като ЕТ "Д-р Петър Митов" - с. Ореш, община Свищов, против писмена покана изх. № 29-05-1790/29.12.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 497,60 лв. в резултат на превишаване на определените му регулативни стандарти /РС/ за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-1014/05.10.2009 г. на директора на РЗОК е назначена финансова проверка ЕТ "Д-р Петър Митов" - с. Ореш за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани във финансов протокол № ПМ/ф/70/06.10.09 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПМ/ф/71/06.10.09 г., директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 497,60 лв. по сметка на РЗОК. По делото е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор /ИД/ № 040416/20.03.2009 г., с протокол № 2/25.03.2009 г., представляващ неразделна част от ИД, са определени индивидуални регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото се установява, че размерът на издадените от жалбоподателя, изпълнени и заплатени направление за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ през първото тримесечие на 2009 г. е в размер на 3009,66 лв., а през второто - 1528,60 лв.; неусвоените, издадени от жалбоподателя направления за МДД за второто тримесечие на 2009 г. са на стойност 343,20 лв., а за първото тримесечие на 2009 г. няма неусвоени такива. Според вещото лице с неусвоената сума от второто тримесечие на 2009 г. не може да се компенсира превишението, реализирано през първото тримесечие на 2009 г. Определената съгласно протокол № 2/25.05.2009 г. към ИД стойност на назначенията в размер на 2012 лв., заедно с двете допустими увеличения от общо 25 %, е в размер на 2515 лв., или размерът на превишението, извън подлежащото на компенсиране през второто тримесечие, е 494,66 лв., като разликата от 2,94 лв. между установената при проверката сума на надвишението и посочената от вещото лице се дължи на заплащане в последващ период. Заключението на вещото лице съответства на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото, поради което обосновано е възприето от съда. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 г. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой/стойност на МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Правилни са изводите на съда във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на РС. Протоколът за определяне на РС за първото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 25.03.2009 г., както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Индивидуалният договор е подписан на 20.03.2009 г., поради което определянето на РС преди тази дата е било невъзможно. Наред с това, разпоредбата на § 5 от ДР към Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК /Правилата/, представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, предвижда, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. Разпоредбата следва да се приложи и в случай като настоящия, като се отчете факта, че договора с НЗОК за ПМП е сключен едва на 20.03.2009 г. В разпоредбата недвусмислено е предвидено изискването изпълнителите на медицинска помощ да съобразяват назначаваните СМД и МДД с определения РС за предходното тримесечие. В случая това не е сторено, тъй като безспорно е установено от протокола за предходното тримесечие и заключението на вещото лице, че за предходното тримесечие РС е на стойност 1966 лв., т. е. при съобразяване с него не би било допуснато превишение на РС за процесното тримесечие. Предвид изискването в цитирания § 5 от Правилата за едновременно съобразяване на РС за предходното тримесечие и на медицинската целесъобразност, то въпреки че не е изследван въпросът за медицинската целесъобразност на извършените назначения, не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила при издаването на оспорения акт. Неоснователни са също възраженията в касационната жалба във връзка с непроизнасянето на административния орган по молбата на ИМП с искане за увеличаване на вече определените му регулативни стандарти. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е посочил, че искането е подадено на 20.03.2009 г., т. е. преди връчването на протокола от 25.03.2009 г. за определяне на РС за първото тримесечие, поради което е безпредметно. Искането по принцип не поражда задължение за компетентния орган да увеличи РС, тъй като на същия е предоставена оперативна самостоятелност при преценката дали да уважи искането. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изследвал задълбочено въпроса за неусвоените от жалбоподателя суми по бл. МЗ-НЗОК № 4 за следващото тримесечие на 2009 г. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е даден отговор на въпроса за стойността на неусвоените суми за второто тримесечие. В действащите нормативни разпоредби не е предвидена възможност за компенсиране на надвишението на РС, което е допуснато през първото тримесечие с неусвоени суми по РС през следващото тримесечие. В чл. 6, ал. 2 от Правилата е предвидено, че неусвоените РС през предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие, ведно с разрешеното надвишение от 10 %, като това се отнася и за случаите при които ИМП са разходвали определените им РС, но не са използвали възможността за надвишение. Конкретният случай обаче не попада в тези хипотеза, тъй като през предходното тримесечие /първото тримесечие на 2009 г./ не са налице неусвоени РС, а тъкмо обратното - превишение на РС. Твърдението в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила е бланкетно, а при извършената проверка настоящият състав не констатира такива. Съдът се е произнесъл мотивирано по всички доказателствени искания на жалбоподателя, като е уважил тези, които са допустими и съответно е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са относими и необходими за правилното решаване на спора. Не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,