Решение № 12549 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Иванова, чрез процесуалния представител адв. М. Мишев срещу решение 131/16.04.2021 г., постановено по адм. дело 603/2020 г. по описа на Административен съд Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Иванова против решение 1012-06-94/6/21.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Иванова срещу разпореждане [ЕГН]/13.09.2019 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е присъдил разноски. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.З от АПК. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщането на преписката за ново разглеждане от компетентния орган. Претендира се присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответникът по делото директорът на ТП на НОИ Враца не изразява становище в законоустановения срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че със заявление 2113-06-443/20.05.2019 г. М. Иванова е предявила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца е издал разпореждане, с което е била отпусната пенсия в минимален размер от 14.04.2019 г. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПО/, с последващо разпореждане е била изменена личната пенсия на Иванова като е зачетен осигурителен стаж 36 години 10 месеца и 25 дни от трета категория труд, от които 23 години 07 месеца и 15 дни - учителски осигурителен стаж. Разпореждането е атакувано пред директора на ТП на НОИ Враца, но жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Административният акт на директора е обжалван по съдебен ред и по адм. дело 25/2020 г. Административен съд Враца е отменил решението и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК, административният орган е извършил прецизна проверка като са изискани и събрани писма, списъци и удостоверения. На базата на фактите и обстоятелствата по преписката директорът на ТП на НОИ Враца е издал оспореното пред Административен съд Враца решение. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че през спорния период М. Иванова е заемала длъжност за непедагогически персонал, за която няма възложен и изпълнен задължителен пълен норматив от учебни часове преподавателска работа, като изчисленият стаж от 23 години 07 месеца и 25 дни не покрива нормативно заложеното в разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО изискване за 25г. и 8 месеца учителски стаж. С тези мотиви съдът е приел, че не са изпълнени условията за начисляване на предвидената в посочената разпоредба добавка от Учителския пенсионен фонд, както правилно е приел и административният орган. Решението е правилно. При безспорно установената фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е изцяло от правно естество и се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 69в, ал. 1 и ал.3 от КСО и на чл. 19, ал. 5 от НПОС. Решението на Административен съд - Враца е постановено след прецизна преценка на събраните по делото доказателства и при точното прилагане на относимата материалноправна уредба. Това обосновава изведените от съда изводи, че на жалбоподателката правилно е отказано начисляването на добавка от Учителския пенсионен фонд по чл.69в, ал. 3 от КСО, поради незачитане на периода 15.09.2000г. 15.09.2007г. за учителски стаж, респективно неналичие на изискуемия учителски стаж от 25 години и 08 месеца, като елемент от фактическия състав на визираната норма. Съдът е изложил подробни съображения за липсата към момента на депозиране на заявлението на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за начисляване на предвидената в чл.69в ал.3 КСО добавка от УПФ, а именно предвидения в ал.1 на чл.69в от КСО учителски стаж от 25години и 8 месеца, с оглед което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт. С разпоредбата на чл.69в от КСО, в сила от 01.01.2016 г., законодателят е предвидил възможност за по-ранно пенсиониране на лицата, полагащи труд като учители. Съгласно чл.69в ал.1 изр.1 от КСО, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. С нормата на чл.69 ал.3 от КСО се въвежда и правилото, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Анализът на горната разпоредба сочи, че право на добавка от УПФ следва да имат лицата, които са придобили право на ранно пенсиониране, а именно навършили са изискуемата възраст от 57 години и 10 месеца /за жените/ и притежават изискуемия 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, но не са упражнили това свое право на ранно пенсиониране и са се пенсионирали при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Установено е по делото и между страните няма спор, че Иванова е заемала длъжността помощник-директор по административно-стопанска дейност в СУ Хр. Ботев, гр. Козлодуй в периода от 15.09.2000г. до 15.09.2007г., съответно с преподавателска заетост от 72 учебни часа годишно, които са й били възложени като лекторски часове. Следователно от събраните доказателства е видно, че заеманата от лицето длъжност няма характера на педагогически персонал и няма задължителен пълен норматив от учебни часове преподавателска работа. Съгласно чл.19 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Според ал.2, учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В ал.5 на чл.19 от НПОС се допълва, че право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че от никое от събраните доказателства по делото не се установява по отношение на Иванова наличие на горните законови изисквания за признаване на стажа й през оспорвания период от време за учителски осигурителен стаж. Нормата на чл. 69в, ал. 1 от КСО урежда привилегировано по-ранно пенсиониране на лицата, които към момента на пенсиониране са заемали учителска или друга съответна на нея длъжност и са събрали необходимия учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца. В константната практика на Върховния административен съд по чл. 69в от КСО се приема, че няма право на пенсия по този облекчен ред, респективно право на начисляване на добавки от УПФ по реда на ал.3 лице, което при подаването на заявлението за пенсия не е учител, респективно което не е било освободено от учителска длъжност, както и когато е било освободено от учителска длъжност, но при освобождаването не е имало необходимия учителски стаж и възраст за ранно пенсиониране. Изложеното обосновава извода, че след като към датата на изпълнение на останалите условия по чл. 69в, ал. 1 и ал.3 от КСО за ранно пенсиониране М. Иванова не е заемала учителска или приравнена на нея длъжност поне 25 години и 8 месеца, то за нея не е възникнало правото на ранно пенсиониране, респективно на претендираните от нея допълнителни добавки към пенсията, по този ред, поради което отказът за изменение на пенсията й на това основание е законосъобразен. Като е отказал да уважи жалбата за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Иванова с разпореждане [ЕГН]/13.09.2019 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - Враца в решение 1012-06-94/6/21.10.2020 г. Достигайки до тези изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разносни за двете инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,