Решение № 7217 от 15.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2021 г.

ВАСЧетвърто отделение15.06.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 985 от 17.02.2021 год., постановено по адм. дело 5001/2020 год. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 6-ти състав, в ЧАСТТА, с която по жалба на А. Б., гражданка на Алжир, е отменено решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС, в ЧАСТТА му, с която на А. Р. и Д. Р. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. лично и като законен представител на малолетните си деца против решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС в частта му, с която на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на децата А. Р. и Д. Р.. ОСТАВЯ В СИЛА решение 985 от 17.02.2021 год., постановено по адм. дело 5001/2020 год. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 6-ти състав, в останалата му част.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от председателя на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет/ДАБ при МС/, чрез упълномощен юрк. Н. Ч., а втората е предявена от А. Б., гражданка на Алжир, представлявана от адв. Е. Я.. И двете касационни жалби са насочени срещу решение 985 от 17.02.2021 год., постановено по адм. дело 5001/2020 год. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 6-ти състав. Със същото е отменено решение 1392 от 22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която на А. Р. и Д. Р. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С останалата част от съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. Б. срещу отказа да й бъде предоставен статут на бежанец и на хуманитарен статут. С касационната жалба на А. Б. се обжалва съдебния акт в частта му, с която жалбата й срещу 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение в атакуваната част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съда да отмени съдебното решение в частта му с която е отхвърлена жалбата против отказа за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В подаден писмен отговор от А. Б., представлявана от адв. Я., срещу касационната жалба на председателя на ДАБ при МС, се моли да бъде оставена без уважение касационната жалба на адм. орган. Счита, че съдът правилно е преценил, че липсват мотиви и преценка на личното положение на двете деца на А. Б. и не са отчетени рисковете от евентуалното завръщане в страната по произход. В съдебно заседание поддържа касационната си жалба и отговора. С касационната жалба на председателя на ДАБ при МС се обжалва горепосоченото съдебно решение на АССГ в частта му, в която е отменено решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на малолетните А. Р. и Д. Р. и преписката е върната на органа за ново разглеждане на молбите им. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл.209, т.3 АПК. В съдебно заседание се оспорва касационната жалба на чужденката като неоснователна. Този касатор счита, че при съблюдаване на принципите за висшия интерес на децата административния орган е решил да откаже международна закрила на майката и двете й малолетни деца при пълно зачитане на техните законни права. Отчитайки, че децата черпят основание за закрила от бежанската история на своята майка и достигайки до извод, че за нея не съществува действителен риск от тежки посегателства, органът е стигнал до единствено възможния извод, че за двете деца също не би съществувал такъв риск. Претендира отмяна на решението на АССГ, като неправилно в обжалваната му част и иска решаване на делото по същество, като се потвърди изцяло решението на председателя на ДАБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби и основателност на касационната жалба на председателя на ДАБ, защото доколкото от обясненията на жалбоподателката не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността й, съответно нейната бежанска история не е кредитирана и е отказан искания статут, тъй като не се установяват основания за това, то съдът е следвало при констатираните от ДСП отношения в семейството, вкл. грижите за малолетните деца, родени през 2016 и 2017 г. да обърне внимание на съдържанието на оспорения административен акт в частта му относно произнасяне по отношение на децата на жалбоподателката, както и на социалните доклади на ДСП. Според участващия по делото прокурор в конкретния случай следва да се вземе предвид и решение 5193 от 23.04.2021г. по адм.дело 12745/2020 г. на ВАС, с което е отхвърлено окончателно оспорване срещу отказ на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга на жалбоподателката, баща на двете малолетни дела, както и най-висшия интерес на децата, който изисква да бъдат отглеждани от родителите им. Относно касационната жалба на А. Б. прокурорът счита, че е неоснователна, защото жалбоподателката твърди, че не е политически ангажирана, не е арестувана и преследвана от официалните власти, а ако същата наистина е търсила действително убежище в РБ, след преминаването през границата на България би сезирала ДАБ, а не би правила опит нелегално да преминава през границата със Сърбия. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на А. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспорената част от обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата А. Б. срещу решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приел, че процесният акт съответства на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е издаден в писмена форма и съдържа всички други изискуеми реквизити. Съдът вярно е установил, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с искането на чужденката била й е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите за закрила, посочени са били организациите, от които може да търси съдействие, а интервютата са проведени с преводач на разбираем от нея език. Освен това на нея и малолетните й деца е бил осигурен адвокат и е взето становище от Дирекция Социално подпомагане. С оглед на това решаващият съдебен състав е счел, че по отношение на нея постановеният отказ за предоставяне на бежански статут на административният орган е законосъобразен и правилен. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията, развити в горепосочената касационна жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и дискредитиране на бежанската история. Обосновано административният съд е изследвал фактите по делото и всички изложени от молителката относими обстоятелства, като се е мотивирал защо не се приема заявения от нея страх от преследване от братята й, като преследване по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ, както и че обстановката в страната й по произход не представлява въоръжен конфликт и риск за жалбоподателката. Видно от изложената нова лична бежанска история, същата не съдържа обстоятелства, които да могат да попаднат в обхвата на понятието преследване по смисъл на чл.8, ал1 ЗУБ, по някоя от причините, посочени в този нормативен текст. Правилно АССГ на база представените и приети доказателства е счел, че конфликтът с братята й има битово-криминален характер и не следва да бъде определян като преследване, обуславящо статут на бежанец - осъществено от страна на държавата, от партии или държавни организации или недържавни субекти. Правилно е отчетено и обстоятелството, че чужденката не е търсила съдействие от алжирските власти, за да се приеме, че държавата не може да се справи с подобно насилие спрямо гражданите си и заявените от нея причини за напускане на страната й по произход, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по реда на ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, което следва да бъде съобразено с конкретната бежанска история. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, правилно е приел, че за жалбоподателката липсват предпоставки за предоставянето и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. С оглед тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС: съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С последното решение на СЕС се признава изрично и правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. Съдът правилно е преценил в случая, че от бежанската история не могат да се открият факти и обстоятелства, които да попадат в някоя от хипотезите на чл.9, ал.1 ЗУБ. Чужденката не твърди в държавата си на произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността, а от приложените по делото справки на ДАБ, изготвени в съответствие с Методиката на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, вкл. с оглед на данните в нея получени от проверени източници е видно, че съвкупната оценка на ситуацията в Алжир не би могла да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Правилно е прието от АССГ, че доколкото от обясненията на жалбоподателката не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността й, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се счете, че самото й присъствие там я излага на реална опасност, в случая не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По касационната жалба на председателя на ДАБ, касационният съдебен състав счита, че същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд е отменил решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която на малолетните деца А. Р. и Д. Р. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В тази му част решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Неправилни са изводите на съда за произнасяне от страна на председателя на ДАБ без излагане на конкретни мотиви и преценка на личното положение на децата на жалбоподателката, както личното им положение, опасностите и рисковете по отношение на тях при евентуалното им завръщане в страната по произход. В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства относно това, че децата са родени в България и нямат лична бежанска история, поради което се ползват от историята на своите родители. Неправилно административният съд е счел, че не са преценявани техните висши интереси, при разглеждане на молбите им за закрила. Съгласно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета висшия интерес на детето налага запазване целостта на семейството. В процесния акт на председателя на ДАБ са изложени обосновани и подробни мотиви защо е прието, че не се доказват основанията по чл.8 и 9 ЗУБ и за децата, за които се претендира международна закрила само поради връзката им с майката, чиято бежанска история не е кредитирана и е отказан искания статут. Административният орган точно е посочил, че няма член от семейството по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУБ, на когото да е предоставена международна закрила. Напротив, с решение 5193 от 23.04.2021г. по адм.дело 12745/2020 г. на ВАС е оставено в сила решение 4713 от 24.08.2020 г., постановено по адм. дело 5025/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което окончателно е отхвърлено обжалване срещу отказ на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга на жалбоподателката - Ю. Р., който е баща на двете малолетни деца. От друга страна, видно от приложените по делото социални доклади на ДСИ е установено, че за двете деца се полагат адекватни грижи и не е налице риск за живота и здравето им. С оглед факта, че за майката А. Б. е установено от органа и съда, че не съществува действителен риск от тежки посегателства срещу живота и здравето й при евентуалното завръщане в Алжир, то липсва житейска логика да се приеме, че такъв риск би съществувал за двете й деца там. От съществено значение е и посоченото по-горе обстоятелство, че на съпруга на чужденката и баща на малолетните им деца също е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед на това първостепенният съд в отменителната част на решението си не е съобразил законовите разпоредби, изискващи по молбите на всички членове на семейството да се постановяват непротиворечиви решения. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира за основателна касационната жалба, подадена от председателя на ДАБ против оспорената част от решение 985 от 17.02.2021 год., което налага отмяна на обжалваното решение в гореописаната част и вместо него ВАС следва да отхвърли жалбата на А. Б. лично и като законен представител на малолетните си деца срещу решение 1392/22.05.2020 год. на председателя на ДАБ при МС. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,