Решение № 14994 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2009 г.

Решение № 14994 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от директора на Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности (правоприемник на НИПК) срещу Решение № 17 от 17.04.2009 г. по адм. д. № 3677/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, като немотивирано и постановено при съществено процесуално нарушение и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата Венета Чингарова, чрез процесуалният си представител адв. Запрянов, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № Р-55/28.05.2008 г. на директора на НИПК, с която на основание чл. 5 и ал. 21 от ЗПКМ е наредено незабавно спиране на всички несъгласувани с НИПК изкопни и строителни работи в имот 70737.000.110 в м. "Чотрова махала", землището на с. Сини връх, община Асеновград, за изграждане на Източноправославен храм "Светия кръст" с прилежащи обслужващи сгради. Разпоредено е и да бъде "отнето" Разрешение за строеж № 293/06.07.2007 г. и премахване на извършеното до момента строителство за сметка на инвеститора. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че заповедта е издадена без изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически основания, но същите се извличат от разпоредбата на чл. 21 от ЗПКМ, отм., но действала към момента на издаване на оспорения административен акт. В тази връзка е изследвана по косвения съдебен контрол законосъобразността на Разрешение за строеж № 293/06.07.2007 г. във връзка с чл. 156 и чл. 143, т. 5 ЗУТ и статута на имота и местонахождението на същия - в урбанизирана територия и извън охранителната зона на паметника на културата "Тракийско скално светилище - Белинташ". Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви, а именно: По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Този контрол обаче обхваща законосъобразността на акта с оглед изложените в същия фактически и правни основания. В конкретния случай, оспорената заповед е издадена "на основание чл. 5 и чл. 21 ЗПКМ" (отм., бр. 19 от 13.03.2009 г., но действащ към датата на издаване на заповедта), като същата не съдържа въобще фактически основания по смисъла на т. 4, ал. 2, чл. 59 АПК, които да обосновават приложимостта на визираните разпоредби на чл. 5 и чл. 21. Освен това нормата на чл. 5 съдържа шест алинеи, които регламентират правомощията на Министерство на културата, общинските съвети, кметовете и т. н., като единствената относима към предмета на процесната заповед е ал. 5, съгласно която "устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата се установяват с правилник, утвърден от Министерския съвет". От изложеното се налага извода, че визираното в заповедта правно основание на чл. 5 ЗПКМ не съставлява такова. Втората правна норма, посочена в заповедта (чл. 21 ЗПКМ) като правно основание за издаването й също съдържа две алинеи, като относимата към случая е ал. 2, съгласно която "Проучването, проектирането и извършването на укрепителните, възстановителните, консервационните и други работи по недвижимите паметници на културата става под ръководството на Националния институт за паметниците на културата. Неговите органи имат право при ново строителство и ремонт, които засягат паметниците на културата и тяхната обстановка, да спират всеки строеж при нарушаване разпоредбите на закона. Построеното в нарушение на закона подлежи на събаряне". Тази норма визира две основания за спиране на строителството, а именно: 1. то да засяга паметник на културата и 2. да е налице нарушение на разпоредбите на закона. Такова нарушение не само, че не е визирано в оспорената заповед, но не е констатирано и обследвано в административната фаза на производството - нито по ЗПКМ, нито по ЗУТ. Липсват и фактически констатации и мотивировка за точните параметри на засягане на паметника на културата, т. е. по първото изискване. Видно от изложеното, оспорената по съдебен ред заповед не е мотивирана от фактическа и правна страна, което съставлява нарушение на императивното изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсата на такива съставлява нарушение на чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна поради незаконосъобразност на заповедта само на това формално основание. Домотивиране, заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, от съда е недопустимо. Това е така, тъй като обосновката от фактическа страна и правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган, определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко върху процесуалното право на защита на страните. Подмяната от съдебната инстанция на визираното в оспорения акт правно основание, вкл. определяне обхвата на фактическите констатации по твърденията на страните е в противоречие с разпоредбите на чл. 168 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така изложените пороци на обжалваната заповед водят до незаконосъобразността й на това формално основание и са преюдициално и достатъчно основание за нейната отмяна, в какъвто смисъл се е произнесъл като краен резултат административният съд. Предвид изложеното, обжалваното решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и изричната претенция на процесуалният представител на ответницата Венета Чингарова за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800 лв., съставляваща разноски за настоящата инстанция - договорено и надлежно внесено адв. възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие. претенцията за присъждане на разноски, съставляващи пътни разходи от Пловдив до София, такива за явяване и дневни разходи не е подкрепена с доказателства и се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение