Решение № 1503 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2020 г.
ВАСV отделение04.02.2021 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4961/24.09.2020 г. по адм. дело № 3018/2020 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, гр. София, бул. "Академик Иван Евстратиев Гешов" № 15, да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Комисията за защита на личните данни. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1503 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от директора й, срещу решение № 4961/24.09.2020 г. по адм. дело № 3018/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на НЕЛК срещу решение № ППН -01 -1524/19 от 19.02.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на решението на КЗЛД, присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, възразява срещу присъждането на разноски на касатора, алтернативно прави възражение за прекомерност. Ответникът по касационна жалба - Н. Тодев, жив. в [населено място], в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗЛД, е обявена жалба от 11.09.2019 г., подадена от Н. Тодев срещу НЕЛК - администратор на лични данни, за основателна, за извършено нарушение на чл. 12, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) - неизпълнение на задължение за уведомяване на субекта на данни за причините, поради които не предприема действия по искането по чл. 17 ОРЗД и за възможността същия да потърси защита по административен или съдебен ред, в едномесечния срок, считано от датата на получаване на искането, подадено на 13.08.2019 г. и е наложено на НЕЛК административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 58, пар. 2, б. "и" вр. чл. 83, пар. 5, б. "б" от ОРЗД. АССГ е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно - процесуалните правила по издаването му. АССГ е приел, че решението на КЗЛД е материално - правно законосъобразно, обсъждайки следните факти: на 13.08.2019 г. Н. Тодев с молба, адресирана до директора на НЕЛК, е поискал заличаване на данните му, вписани в книгата за посетители в началото на юли 2019 г. при негово посещение в сградата на НЕЛК с цел справка в деловодството. В едномесечния срок по чл. 12, пар. 4 ОРЗД администраторът на лични данни - НЕЛК, не се е произнесъл по искането на Тодев. Полученото от Тодев писмо от НЕЛК с изх. № от 9.10.2019 г. (след сезирането на КЗЛД със жалба от Тодев) представлява произнасяне по ново искане, с което Тодев е упражнил правото си ( молба от 4.10.2019 г.). Предвид посоченото като не е уведомил Тодев за причините, поради които не предприема действие по искането по чл. 17 ОРЗД и за възможността да потърси защита по административен или съдебен ред, администраторът е нарушил разпоредбата на чл. 12, пар. 4 от ОРЗД. Решението е правилно. По делото в съответствие с доказателствата е установено, че на 4.07.2019 г. в "работна тетрадка за регистриране на пациенти" са вписани трите имена и ЕГН на Тодев поради посещение в деловодството в 13. 20 ч. Искането за заличаване на лични данни, правилно квалифицирано като искане по чл. 17 ОРД за заличаване на лични данни от администратор на лични данни, е подадено на 13.08.2019 г. от субекта до администратора на лични данни - НЕЛК, който не е предприел действия по искането и не е уведомил субекта в срока по чл. 12, пар. 4 ОРЗД - най-късно до един месец за причините за непредприемане на действията и възможността за обжалване. Твърденията на касатора, че срокът по чл. 12, пар. 4 ОРЗД не е императивен, противоречи на редакцията на същата норма, според която по - късното уведомяване при липса на предприети действия е нарушение на изискванията на ОРЗД. Правилни са констатациите на АССГ, че в писмото на НЕЛК от 9.10.2019 г. ( след сезирането на КЗЛД) изрично е посочено, че е в отговор на друга, последваща молба на Тодев от 4.10.2019 г.) и не санира допуснатото от НЕЛК нарушение на пар. 12, ал. 4 ОРЗД. Регламентът има пряко приложение и доводите в тази насока на съда съответстват на чл. 288, пар. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Размерът на наложената имуществената санкция е към минимума предвид предвидения в чл. 83, пар. 5, б. "б" ОРЗД максимум, поради което няма и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Поради изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение