Решение № 1879 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. М., гражданин на Руската федерация, подадена чрез адв. В. Петков - САК, против Решение 5666 от 20.05.2024г., постановено по административно дело 1997/2024г. по описа на Административен съд - София- град. В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи като основателна жалбата на лицето против съдебното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за отмяна на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените действия и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на С. Н. М., гражданин на Руската федерация, срещу Решение 2132/01.02.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да достигне този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Преценил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Според решаващият съд изводът на Председателя на ДАБ- МС, за липса на предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя е правилен. Определя, като законосъобразен извода на председателя на ДАБ, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 6 ЗУБ и останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Изложени са съображения, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Намира за правилни и законосъобразни изводите на органа, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Настоящата инстанция намира за неправилно обжалваното решение в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е възприел подхода на административния орган при обсъждане на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, като само бланкетно е посочено, че такива не са налице, доколкото жалбоподателя не обосновава молбата си с каквито и да е причини от хуманитарно естество. Съдът не е обсъдил в изложените от него мотиви всички факти по делото, като е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. По делото е представен военен билет АК 1395204 на жалбоподателя, който се явява доказателство за изпълнение на военната служба, каквито сведения са събрани и в проведеното интервю пред административния орган. На база данните от представена по делото Справка ЦУ-933/ 22.03.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, се установява, че на 30 март 2023г. е подписан указ за набиране на войници в периода 1-15 юли, но ограничение за изпращане на служба на територията на Украйна е посочено само за наборниците, какъвто жалбоподателя не се явява. В този смисъл съдът е следвало да обсъди наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. На следващо място С. Н. М. излага в проведеното интервю твърдения, че правото на свободно изразяване на мнение за режима на управление или войната в Украйна се възприемат в Русия за нарушение, преследвано от закона. Освен това споделя, че в дома му е извършван обиск от служители на Федералната служба за безопасност (ФСБ), поради негово активно поведение в социалните мрежи срещу политиката на държавата или по анонимен донос. От Справка МД-02-100/ 20.11.2024г. представена пред настоящата инстанция, се установяват данни, че руските граждани са насърчавани да докладват за заподозрени в неправомерни действия лица на полицията или ФСБ. В решението си, съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, които не се съдържат в административната преписка. Тези доказателства следва да се обсъдят от съда на първата инстанция, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила жалбоподател и дали би могъл да бъде обект на наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на предвиденото наказание по чл. 280, ал. 2 от НК на Руската федерация, и съотнесени с бежанската история. Поради допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на С. Н. М. срещу Решение 2132 от 01.02.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на С. Н. М. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. В останалата част за искането за предоставяне на хуманитарен статут съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд