Решение № 8816 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2010 г.

Решение № 8816 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министерски съвет и Николай Боев, в качеството му на съветник в кабинета на министър-председателя против решение № 2064 от 23.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2876/2010 г. от Административен съд София-град (АССг). В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отхвърли жалбата на Вилям Попов срещу отказа да се предостави исканата информация. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Вилям Попов изричния отказ, постановен от съветника в кабинета на министър- председателя - Николай Боев, обективиран в писмо № 20.В-10 от 1.03.2010 г. да предостави искана обществена информация - относно договор, сключен между администрацията на Министерски съвет (МС) и фирма "Д-р Хохегер Комуникационсбератунг ГмбХ", определена за изпълнител на обществена поръчка с предмет "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз" поради отказ на фирмата - изпълнител, с която последната е изразила несъгласието си да бъдат предоставяни документи, свързани с договора на трети лица. За да постанови решението си първоинстанционния съд приел, че в случая, макар исканата информация да засяга интереси на трето лице, което не е дало съгласие за предоставяне на исканата информация, в случая са налице предпоставките на § 1, т. т. 5 и 6 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно че в случая е налице надделяващ обществен интерес. За да стигне до този извод съдът е приел, че исканата информация е от естество, имащо за цел повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ, какъвто е и министър-председателят и не са налице доказателства за засягане на интерес на правоимащия по смисъла на § 1, т. 5 от ДП на ЗДОИ, който да има превес над обществения. Освен това е приел, че дейността на министър -председателя, като орган на изпълнителната власт и администрацията към него поначало е публична и обществено-достъпна, при което търговците, сключили договори, финансирани от бюджета не могат да се позовават на търговска или фирмена тайна, без за това да са налице действителни и реални обстоятелства, увреждащи търговската им дейност. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. т. 5 и 6 ЗДОИ. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства обосновано е приел, относно хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, предложение второ, във връзка с § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като освен повишаване на прозрачността и отчетността на задължен по ЗДОИ субект, какъвто в случая е министър-председателят, се цели и разкриване или предотвратяване на корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно имущество. Наведеният довод, че е в тежест на жалбодателя да докаже наличието на предвидените § 1, т. 5 ДР на ЗДОИ хипотези е неоснователен, тъй като не почива на закона. В случая, от цитираната разпоредба не може да бъде изведен извод за такова задължение за поискалият достъп до обществена информация, а освен това задължение на административния орган, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът обосновано е анализирал дефиницията на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, касаеща случая обществена информация, която се създава или съхранява от него и всеки гражданин има достъп до обществената информация съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Предвид това, дори и в рамките на предмета на сключения договор на 24.12.2007 г. между МС на РБ и фирмата "Д-р Хохегер Комуникационсбератунг Гмбх", да се съдържат данни, които биха могли да се разглеждат като част от фирмената дейност и като такива, които представляват интелектуална или фирмена тайна, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ достъпът до тази информация следва да бъде свободен. В конкретния случай именно общественият интерес, безспорно е квалифициран като надделяващ по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на информация ще се улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения. Следователно безспорно е, че дори и да са налице основанията посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, доминиращ в случая е надделяващият обществен интерес от разкриване на претендираната информация, до доказване на противното. Липсват категорични доказателства, че разкриването на определена фирмена или търговска тайна би могла да застраши или увреди интересите на касатора или на фирмата, с която е сключил договора, посочен по-горе. Обосновани са изводите в съдебното решение и във връзка с разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, тъй като в случая е налице отказ от предоставяне на исканата информация, поради несъгласие на третото лице по чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ. Тъй като предоставянето на същата не засяга неговите интереси в степен да не се зачете наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на т. 5 от § 1 от ДР на ЗДОИ, съдът правилно е аргументирал извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съветника на министър-председателя Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,