Решение № 13335 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2015 г.

Решение № 13335 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Кюстендилска търговско-промишлена палата" против решение № 3810/1.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8958/2014 г. на Административен съд - С.-град. С решението е отхвърлена жалбата на сдружението против ревизионен акт № 101309269/7.02.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1389/1.08.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП /"ОДОП"/, с който на сдружението не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10868,91 лв за период м. 03.2013 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения при прилагането на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд-С. град е бил ревизионен акт № 101309269/7.02.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1389/1.08.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП /"ОДОП"/, с който на сдружението не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10868,91 лв за период м. 03.2013 г. във връзка с доставки на услуги и стоки от подизпълнители за изпълнението на проект "Действия за повишаване на разбирането на управленските стандарти в трансграничния регион - добри практики за развитие на бизнеса" по програма за трансгранично сътрудничество България - Сърбия CCI № 2007СВ16IPО006, за което са издадени фактури, както следва: № 129/25.04.2012 г. с начислен ДДС в размер на 1 211,62 лв. и посочено основание "50 % авансово плащане по договор" и фактура № 135/24/07.2012 г. с начислен ДДС в размер на 1 211,62 лв. и основание "50 % окончателно плащане по договор", издадени от "С. Б." ООД, № 771/20.07.2012 г., издадена от Институт за управление на програми и проекти на стойност 37551,94 лв с начислен ДДС в размер на 7510,39 лв с предмет "балансово плащане по договор" и № 618/26.07.2012 г., издадена от "П. Е. К." ЕООД с предмет "50 % балансово плащане по договор" на стойност 4676,39 лв и начислен ДДС в размер на 935, 28 лв. Във връзка с изпълнението на проекта е бил сключен договор за субсидия № РД 02-29-217/28.07.2011 г. между главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ, в качеството на управляващ орган и асоциация "Хоризонти". По силата на договора водещият партньор получава финансирането, като обезпечава собственото си участие и недопустимите разходи по проекта. Сключено е и Споразумение за партньорство по програма за трансгранично сътрудничество България - Сърбия по инструмента за предприсъединителна помощ, между Асоциация "Хоризонти" - водещ партньор и Сдружение "К. Т.-промишлена палата" и Регионална търговско-промишлена палата Л., Сърбия. Съгласно § 1, т. 8 от споразумението за партньорство, допустими разходи са тези, които отговарят на критериите за допустимост, определени в Регламент /ЕО/ № 718/2007, документи на Програмата и ръководството "Насоки за кандидата". От своя страна касаторът е сключил договори за извършване на услуги с посочените горе трима доставчици, а към договорите са представени заключителни отчети за извършените дейности, в съответствие с предмета на договорите и са издадени процесните фактури, всички платени по банков път. Извършените дейности представляват провеждане на семинари, срещи, обучения, публикации, изготвяне на информационни и образователни материали. От заключението на кредитираната от съда и неоспорена съдебно счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са включени в дневника за покупки за м. 03/2013 г. и в подадената справка-декларация за същия период. ДДС е начислен като вземане по счетоводна сметка 45311-Начислен данък за покупките - пълен данъчен кредит. Към 31.12.2013 г. заприходените материали са отразени като разход по сметка 6023-Разходи за външни услуги 2007CB161PO-006-2009-1-8 с обяснителен текст "изписване проект 08". В общата сума на изписаните материали 33323,25 лв. са включени и материалите заведени въз основа на фактури № 135/24.07.2012 г. и № 771/20.07.2012 г. Едновременно с изписване на материалите като разход по проекта, жалбоподателят е организирал задбалансовото им отчитане по сметка 9621-Активи вкарани в употреба. При тези фактически данни, АССГ е приел за установено, че стоките и услугите по процесните фактури не са използвани за целите на извършени облагаеми доставки, а за изпълнение на задълженията по проекта. Съдът е анализирал приложимата правна уредба във връзка с разходите на участниците по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за финансовата рамка 2007-2013 г., а именно ПМС № 62/21.03.2007 г. /ДВ бр. 27/30.03.2007 г./ и издадените на основание § 6 от това ПМС указания на министъра на финансите, с писмо № 91-00-502/27.08.2007 г. относно третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по такива Оперативни програми. Съдът е счел, че за процесните доставки не е изпълнена основната предпоставка за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС - стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Съответно съдът е споделил изводите на органите по приходите, че начисленият ДДС по процесните фактури няма характеристиките на "възстановим" данък по смисъла на § 1, т. 1 от ПМС № 62/2007 г., тъй като процесните стоки и услуги не са използвани от оспорващия за последващи облагаеми доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит е ограничено, независимо от изпълнението на условията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато стоките и услугите са предназначени за освободени доставки по глава Четвърта. Приложената от съда норма на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС определя като освободена доставка, доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. В случая стоките и услугите, предмет на спорните фактури са предназначени за доставки, свързани с постигане на целите на сдружението и като такива са освободени доставки по смисъла на глава Четвърта. По делото не е било спорно, че ревизираното сдружение е юридическо лице с нестопанска цел, което не е търговец. Сдружението е създадено за осъществяване на дейност в частна полза за постигане на следните цели: осигуряване съдействие на членовете и за оптимизиране на условията за стопанска дейност в страната и в региона, представителство и защита пред местните органи на самоуправление и посредством Българската търговско-промишлена палата - пред централните органи на държавна власт и управление; пред други местни, чужди и международни организации, с които Палатата пряко или чрез Българската търговско-промишлена палата - С. поддържа партньорски взаимоотношения, подпомагане на членовете за увеличаване на възможностите им на международните пазари, за разработване и управление на проекти от структурните фондове на ЕС, както и съдействие в инициативите за присъствие на европейския пазар на труда. В предмета на дейност на сдружението е включено организиране на семинари, конференции, обучения и др. Следователно, сдружението е организация от граждански характер. Предметът на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ напълно съответства на поставените от сдружението цели. Всички доставки, за които е отказано право на данъчен кредит в процесните периоди са свързани с изпълнение на проекта от сдружението. В случая обаче са изпълнени предпоставките на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и получените от сдружението стоки и услуги във връзка с реализиране на дейностите по проекта, са предназначени за освободени доставки, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит не подлежи на приспадане. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, налице са две хипотези, при които доставките, извършени от организация с нестопанска цел, която отговаря на изискванията в нормата, се определят като освободени - когато доставките са извършени във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на целите им. Разпоредбата на чл. 132, § 1, буква о) във връзка с буква л) от Директива 2006/112/ЕО, също предвижда освобождаването на следните доставки: буква л) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията и по буква о) доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията. Аналогична разпоредба фигурира и в Шеста директива. В решение С-319/12, т. 45 СЕС приема, че "дори когато предвидено в националното право освобождаване е несъвместимо с Директивата за ДДС, чл. 168 от нея не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане". За процесните периоди сдружението не е декларирало извършени доставки с начислен ДДС по СД по ЗДДС във връзка с изпълнението на проекта и същите са третирани като освободени. Решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-124/12 не е основание за различно разрешаване на спора. Действително в цитираното решение е прието, че чл. 176, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, "не допуска в момента на присъединяването си към ЕС държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на ДЗЛ, когато едно такова изключване не е било предвидено в националното законодателство, действащо до датата на присъединяването". В преюдициалното запитване, във връзка с което е постановено решението, е било посочено, че в предходно действащия ЗДДС /ДВ, бр. 153/1998 г., отм. ДВ, бр. 63/2006 г./, в чл. 65, ал. 1, т. 1-5 и сл., регламентиращ случаите при които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, липсват безвъзмездните доставки като основание за отказ. Действително, в ЗДДС (отм.) липсва разпоредба, буквално кореспондираща на съдържанието на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, но и в отменения ЗДДС се съдържа разпоредба, а именно тази на чл. 64, ал. 1, т. 5, която изисква за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, получената по облагаема доставка услуга да е използвана за извършване на облагаеми доставки. Впрочем, това е и изискването на чл. 168 от Директивата, който гласи, че задълженото лице има право на приспадане, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите му сделки. В случая не е изпълнено именно това условие и противно на твърдяното в касационната жалба, ревизираното лице не доказва, че получените стоки и услуги се използват или ще бъдат използвани за целите на облагаеми сделки. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и като валидно, допустимо и правилно, то следва да се остави в сила. При този изход на спора, директора на дирекция "ОДОП", гр. С. се дължат разноски за касационното производство в размер на 856 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,