Решение № 4554 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител юрк. М. Георгиева, срещу решение 632 от 07.01.2025г. по адм. дело 10241/2024 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на В. Л. Л. е отменена заповед 513з 10028/19.09.2024 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представил, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - В. Л. Л., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. К. Чакова оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура даво мотивирано заключение основателност на касационната жалба и предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл.143, ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.3 и чл.164, ал.1 от ЗМВР и с нея е преназначен инспектор В. Л. Л. полицейски инспектор IV степен в 02 група "Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР на изпълнителска длъжност - полицейски инспектор IV степен в група Териториална полиция" - Младост на сектор "Охранителна полиция" към 07 Районно управление при СДВР. За да се произнесе по спора, АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но в противоречие са материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е анализирал посоченото в заповедта правно основание чл.164, ал.1 ЗМВР държавния служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по висока длъжност, като е изложил съображения, че за да може ръководителят на структурата по чл.37 ЗМВР да упражни правомощията си по чл.164, ал.1 ЗМВР е необходимо служителят да изрази съгласието си да бъде преместен на друга длъжност. В случая със заявлението си служителят е заявил желание за преназначаване на определена длъжност, а не на длъжността, предложена му в протокол от 18.09.2024г. Съдът е изложил съображения, че в случая се касае за процедура по предлагане на друга длъжност от административния орган, проведена в нарушение на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 8121з -310/17.07.2014 г. и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Посочил е и че заповедта е издадена в нарушение на материалните разпоредби на закона - чл.164, ал. 1 ЗМВР и неговата цел, както и в нарушение на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 8121з -310/17.07.2014 г. Решението е правилно. Съдът не споделя доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АССГ е направил задължителната служебна проверка на основание чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта и е обсъдил събрани по делото доказателства. Решението отговаря на изискването на 172а АПК. Съдът е изложил мотиви, в които е посочил установените от него факти и правните му изводи в тази връзка. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР повелява, че държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Условията за преназначаване на основание този текст на закона са: искане на служителя за преназначаване; преназначаването да е на друга не по-висока длъжност. В процесния случай при издаването на Заповед 513з - 10028/19.09.2024г. от директора на СДВР не са изпълнени законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР, а именно за преназначаването няма свободно изразено искане от служителя. Видно от приложеното по делото заявление от 16.09.2024г. на В. Л., същият е изразил воля за преназначаване на основание чл.164, ал.1 ЗМВР на длъжност полицейски инспектор IV степен в 02 група на 02 сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР . С това изявление ясно е формирана волята на служителя да остане в сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР. На това заявление е поставена резолюция "Не съм съгласен" вероятно от директора на СДВР. На следващо място в оспорената заповед е налице позоваване на протокол от 18.09.2024г., с което на служителя е предложена друга длъжност от вакантните изпълнителски длъжности в СДВР, съгласно справка 513р - 92853/12.09.2024г., след като е уведомен, че при отказ да приеме предложената му длъжност, служебното му правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР. Налице е противоречие между фактическите основания и правното основание за преназначаването, посочени в заповедта. В случая посочените фактически основания сочат на приложение на някоя от хипотезите на чл.164, ал.2 или ал.3 от ЗМВР, но не и на посоченото в заповедта правно основание по чл.164, ал.1. От представените по делото доказателства се налага категоричен извод, че не е налице хипотезата на чл.164, ал.1 ЗМВР - преназначаване по искане на служителя и не е изпълнено изискването на чл.164, ал.1 ЗМВР за свободно изразена воля за преназначаване на тази длъжност. Правилно в оспореното решение и в съответствие със събраните по делото доказателства е прието от АССГ, че не е налице хипотезата на чл.164, ал.1 ЗМВР държавният служител да е преназначен по негово искане, тъй като подобно искане не е било формулирано от Л.. Съдът няма задължение да обсъжда наличието на хипотезите на чл.164, ал.2 или ал.3 ЗМВР, след като същите нe са посочени в оспорената заповед като правно основание за преназначаването на Л.. Подписването на протокола от 16.08.2024г., както и акта за встъпването му на другата предложена длъжност не се отразяват на правилно консататираната от АС незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид липсата на кумулативно необходима предпоставка по чл.164, ал.1 ЗМВР за преназначаване на изпълнителска длъжност - полицейски инспектор IV степен в група Териториална полиция" - Младост на сектор "Охранителна полиция" към 07 Районно управление при СДВР. Доводите в касационната жалба са неоснователни и биха били относими в хипотезите на чл.164, ал.2 и ал.3 ЗМВР, които не са послужили на органа като правно основание за издаване на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС, платими от СДВР, в размер на 1700 лева, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Възражението за прекомерност на същото е бланкетно и изцяло немотивирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение