Решение № 271 от 23.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 744/2014 г.

Решение № 271 от 23.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 744/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на осъдения Б. Н. Л. срещу решение, постановено по ВНОХД 1221/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С присъда № 336, постановена на 28.11.2013 г. по НОХД № 4859/2013 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Л. е признат за виновен в това, че за времето от 07.03.2012 г. до 14.03.2012 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на сила, е отнел от владението на Д. П, И. Т., П. К. и Н. А. чужди движими вещи на обща стойност 129 лева, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание в размер на пет години "лишаване от свобода", което да бъде изпълнено при първоначален "строг" режим. С решение № 48 от 24.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 1221/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр. София е изменена първоинстанционната присъда, като същата е отменена по отношение на извършване на престъплението при съществуването на квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и по отношение на лични карти, пенсионерски карти и дебитни карти, принадлежали на пострадалите и включени в предмета на престъплението. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба са отразени оплаквания, относими единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Твърди се, че решаващите съдилища не са отчели ниската стойност на инкриминираните вещи, това, че цялостната престъпна дейност на Л. представлява едно продължавано престъпление и неговата обществена опасност не е висока. На тези основания се предлага определеното наказание бъде намалено. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Л. поддържа съображенията, отразени в касационната жалба и допълнително го аргументира, като моли да бъдат отчетени множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и корекцията на присъдата, осъществено от въззивния съд, изразила се в отпадане на квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. Отново се предлага по отношение на подсъдимия Л. да бъде определено по-леко наказание. Представителят на държавното обвинение твърди, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че наложеното наказание е справедливо и е отчетено обстоятелството, че пострадали от престъплението са четири жени. На тези основания моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Л. моли за по-леко наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени възприе изцяло изводите на първостепенния и въззивния съдебни състави по отношение на отмереното на подсъдимия Л. наказание. Правилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство е отчетена невисоката стойност на вещите - предмет на престъплението. Като такива обстоятелства трябва да бъдат съобразени и младата му възраст и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен краткия период от време, изминал от предходното осъждане на Л. до извършване на настоящото престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъдат преценени и многократните осъждания на подсъдимия, който не са относими към квалификацията по чл. 29 НК, както и това, че те са все за престъпления срещу собствеността и очертават една негова трайна престъпна нагласа, която не се повлияла от изтърпените наказания. Правилно при определяне на наказанието на подсъдимия не е отчетено като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство, направеното самопризнание, тъй като това е съществена предпоставка за развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. Именно провеждането на тази диференцирана процедура е и основанието отмереното по отношение на Л. наказание да бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК. Касационната инстанция прецени, че правилно наказанието на подсъдимия е определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства под средния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал. 1 НК. Допълнителното намаляване на наказанието би било неоправдано, несъответно на обществената опасност на извършеното престъпление и личността на Л., и не би могло да постигне целите на чл. 36 НК за поправяне и превъзпитание на осъдения. Не са налице и предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като по делото липсват както многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така и изключителни такива, а и предвиденото в нормата на чл. 199, ал. 1, т. 1 НК минимално наказание не е несъразмерно тежко за конкретното престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение