Решение № 14507 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2011 г.

Решение № 14507 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 587 от 5.01.2011 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 958 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Стефко Трейд" ЕООД, гр. Долна Оряховица, ул. "Д. Благоев" № 16, представлявано от, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 900349/23.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 517/26.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчен период м. май 2008 г. е начислен ДДС в размер на 9 187,52 лв. по недоказана вътреобщностна доставка по фактура № 10/15.05.2008 г. и е увеличен размера на начисления данък за същия период от 14 500 лв. по издадено кредитно известие /КИ/ № 15/26.05.2008 г. от РЛ към "МДД 2002" ЕООД, в резултат на което е променен резултата от ДДС за възстановяване 11 952,22 лв. на ДДС за внасяне 11 753,30 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в 1/ съществено нарушение на процесуални правила поради игнориране на оспорването на представеното от ревизираното лице писмено потвърждение за получаване на предмета на доставката от страна на получателя; необоснован извод за доказано транспортиране на стоките до получателя в Испания, при доказана липса на отчитане на разходи за извършен превоз от страна на посоченото като превозвач "Агротрейд 2006" ЕООД; случаят не бил идентичен с този по главното производство по делото С-409/04 "Teleos"; 2/ в противоречие с материалния закон съдът признал посоченото кредитно известие, въпреки че то било издадено без основание за това по чл. 115, ал. 3 ЗДДС. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стефко Трейд" ЕООД, чрез адв. Петкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: 1/. За да уважи жалбата против РА в частта му относно спорната вътреобщността доставка /ВОД/ по фактура № 10/15.05.2008 г., първоинстанционният съд е приел, че съгласно приложимата редакция на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС вр. чл. 53, ал. 2 ЗДДС, в случая доказателства за транспортиране на стоките по извършена ВОД са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. Такава декларация от 22.05.2008 г. от получателя била представена още в ревизионното производство. Решението в тази част е правилно. Правилно съдът е приел, че е представен документ за доставката, а нормативно изискваните документи за доказване на транспортирането на стоката са дадени алтернативно: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. С основание съдът е съобразил, че в хода на съдебното производство ответникът е представил отговора на испанската митническа администрация формуляр SCAC 2004, от който се установява, че испанската фирма-получател е декларирала като ВОП, декларираните от РЛ ВОД както по процесната фактура така и по фактура № 11/16.05.2008 г. /по която ревизиращите са признали ВОД/. Поради това, неоснователно е касационното оплакване за съществено процесуално нарушение относно оспорването на писменото потвърждение от страна на получателя, тъй като представеният документ, издаден по реда на Регламента за административно сътрудничество от 2003 г., има качеството на официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила. 2/ За да уважи жалбата против РА, в частта му, относно спорното кредитно известие № 15/26.05.2008 г. от РЛ към "МДД 2002" ЕООД, съдът се е позовал на експертно заключение, съгласно което КИ е издадено във връзка с фактура № 5/31.03.2008 г. и на основание липса на плащане по фактурата, както и на доставка на стоки по нея. По чл. 115, ал. 4, т. 1 и 2 ЗДДС, освен реквизитите по чл. 114 ЗДДС, кредитното известие следва да съдържа номера и датата на фактурата, към която се издава, и основанието за издаване на известието. Съгласно чл. 115, ал. 3 ЗДДС, кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставката. Втората хипотеза на нормата, обосновано е прието за доказана от първоинстанционния съд. Неоспореното експертното заключение е установило липсата на плащане по фактурата, както и изписване на фактурираните стоки въз основа на фактурата от м. март и последващото им заприхождаване обратно през м. май след разваляне на сделката. Още с жалбата по административен ред против РА са представени писмени декларации на управителите на ревизираното лице и "МДД 2002" ЕООД относно развалянето на сделката по фактура № 5. В тази връзка, неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушаване на правото на защита на ответника в първоинстанционното производство поради изтъкване едва в писмената защита по съществото на делото на довод за разваляне на сделката по фактура № 5. С основание съдът е приел, че плащането по фактурата следва да бъде доказано с първични счетоводни документи, каквито в случая не са събрани като доказателство, който факт е потвърден и от експертното заключение. Органите по приходите са приели наличие на извършено плащане единствено и само по счетоводните записвания по сметки 702 и 501 на жалбоподателя за м. март. 2008 г. Счетоводните регистри като вторични счетоводни документи следва да се съпоставят с първични такива. Решението следва да остане в сила, а разноски на ответника по жалбата не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационната инстанция, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение