Решение № 322 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2013 г.

Решение № 322 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ихаб Мохамед Хюсейн, гражданин на Ирак, чрез адвокат Татяна Лисичкова, против решение № 6184 от 19.11.2012 г., постановено по адм. дело № 8190 по описа за 2012 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материални закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК както и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавна агенция за бежанци, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът е анализирал изложените факти в атакуваното решение на Държавната агенция за бежанците и е възприел достигнатите правни изводи. Не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от същия закон. Обосновани са и изводите за липса на въоръжен конфликт в региона по смисъла на чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на чужденеца против решение № 614 от 15.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на бежанеца, гражданин на Ирак, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че чужденецът не е напуснал Ирак поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. Чужденецът не сочи информация за осъществено срещу него преследване или наличен риск от бъдещо такова, не е бил малтретиран, арестуван или съден. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Самият той, в интервю с рег. № УП4392 от 03.05.2012 г. твърди, че не е имал никакви проблеми с иракските власти, не е бил арестуван, задържан и съден. В следващо интервю с рег. № УП4392 от 29.05.2012 г. заявява, че не е членувал в политическа партия, организация и въоръжена групировка, не е влизал във взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Съдът е направил своите правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства за обстановката в Ирак и от личната бежанска история. Изследвал е случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че по делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход. Обстановката в Ирак е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка с вх. № 01-4087 от 07.08.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. Въз основа на същата както и на бежанската история на жалбоподателя, съдът е направил извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Ирак той е подложен на тежки посегателства. Правилна е преценката както на административния орган, така и на съда, че фактите от бежанската история на чужденеца са противоречиви и непоследователни. Установени са противоречия в различните интервюта относно датите на смъртта на майка му и брат му. Двата смъртни акта са с един и същ идентификационен номер и разположението на печатите е идентично, което поставя под съмнение достоверността и оригиналността на представените документи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Първоинстанционният съд е установил, че представеното като новонастъпило обстоятелство, а именно смъртта на двама чичовци на Ихаб Мохамед Хюсейн, не може да се кредитират като такова, защото макар и смъртните актове да са издадени през 2012 г., то в тях е записано, че телата са предадени на роднините през 2006 г. Както правилно е отбелязал съдът, това обстоятелство не е ново, защото е настъпило преди влизане в сила на решението, с което е отказана закрила по ЗУБ в първото производство и следва да се счита преклудирано. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същият е законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Ихаб Мохамед Хюсейн. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, съобразено с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,