Решение № 1141 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015 г.

Решение № 1141 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е образувано е по постъпила жалба от Общинска избирателна комисия - Сливен, чрез представителя си по пълномощие Росица Колева, против решение № 184 от 18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 346/2015 г. на Административен съд - Сливен, в частта, в която първоинстанционният съд не е уважил искането им за присъждане на разноски. Жалбоподателят счита, че в тази си част решението е неправилно и противоречащо на съдебната практика, правната и житейска логика. Позовава се на чл. 32 от ГПК, който се прилага субсидиарно в административния процес по силата на чл. 144 от АПК. Твърди, че по делото ответникът е представляван от лице, което е чл. на ОИК - Сливен, тоест е длъжностно лице - служител по смисъла на чл. 83, ал. 6 от Изборния кодекс, който е с юридическо образование. По подробно развити съображения моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъдат присъдени на ОИК - Сливен разноски за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция в размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Жалбоподателят - Общинска избирателна комисия - Сливен, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Коалиция "Народен съюз", гр. Сливен, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Желю Янков Желев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Вълко Тенев Кисьов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Григор Стефанов Стефанов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че представителя на Общинската избирателна комисия своевременно е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство в минималния размер по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Жалбата на Общинска избирателна комисия - Сливен, която по своята правна същност представлява частна жалба срещу решение в частта за разноските е подадена от надлежно упълномощено лице, в законоустановения в чл. 230 от АПК и даден от съда 7-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 184 от 18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 346/2015 г., в производство по реда на чл. 459 от Изборния кодекс, Административен съд - Сливен потвърдил оспорваното Решение № 684-МИ/02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Сливен, с което са установени и обявени резултатите от гласуването за кмет на с. Бяла и е обявен за избран за кмет на с. Бяла Желю Янков Желев, издигнат от ПП Българска социалистическа партия В мотивите на съдебното решение е отразено, че не следва да бъде уважена направената от ответника претенция за заплащане на разноски за ОИК като юрисконсултско възнаграждение, доколкото такова възнаграждение се присъжда само ако страната е била защитавана в процеса от юрисконсулт. Съдът е посочил, че процесният случай не е такъв - ответникът Общинска избирателна комисия - Сливен е представлявана в настоящото съдебно производство от свой чл. с юридическо образование именно в качеството му на такъв, представляващ колективния орган, а не като юрисконсулт. Във връзка с това не е представен и на основание чл. 80 от ГПК списък с разноските, удостоверяващ направени от ОИК такива. Нарочен диспозитив обаче, в който съдът да е оставил това искане без уважение или да го е отхвърлил като неоснователно няма постановен. Настоящият касационен състав намира, че този пропуск не се отразява на законосъобразността на съображенията на съда да присъди поисканото възнаграждение за процесуално представителство и така постановеното решение с характер на определение е правилно. Изобщо не се спори, че в производството пред Административен съд - Сливен, което е с правно основание чл. 459 от Изборния кодекс (ИК), ответната страна Общинска избирателна комисия - Сливен (ОИК - Сливен) е била представлявана от един от членовете си, който е с юридическо образование и е с надлежно оформено пълномощно. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ИК, общинската избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи - от определен с решение на комисията заместник-председател, секретар или член. Съгласно чл. 17, ал. 1 от АПК, колективните административни органи (какъвто безспорно е общинската избирателна комисия), се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа, а според ал. 3 - пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Видно от приложеното пълномощно с изх. № 427/04.11.2015 г., председателят на Общинска избирателна комисия - Сливен е упълномощила Росица Колева Колева - чл. на ОИК - Сливен - лице с юридическо образование, да представлява ОИК - Сливен по дела, по които същото е страна до пълното им приключване във всички инстанции, с право да изразява становище по предмета на спора, като предявява искания, да признава искания на противната страна, да се отказва от искания, да ги намалява или увеличава, да подписва споразумения, да получава документация от всякакъв вид по делата, да предявява искови молби и жалби, да представлява ОИК - Сливен пред органите на досъдебното производство. Очевидно е, че в случая не е налице хипотезата при която с решение на общинската избирателна комисия се определя конкретен член, която да я представлява, а се касае до упълномощаване (овластяване) по силата на изрично дадено пълномощно от законния представител на ОИК - Сливен. Представителството по пълномощие пред съд е уредено в разпоредбата на чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно: представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. адвокатите; 2. родителите, децата или съпругът; 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличните търговци; 4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 и 5. други лица, предвидени в закон. По очевидни причини точки 1, 2, 4 и 5 автоматично отпадат от обсега на разсъжденията. Остава за обсъждане единствено точка 3, но в настоящия случай не е осъществена процесуална защита от юрисконсулт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. За конкретния случай може да се приеме, че намира приложение процесуално представителство от служител с юридическо образование, макар че общинската избирателна комисия няма характерния статут на учреждение или предприятие, не е юридическо лице (за разлика от ЦИК), а още по-малко е едноличен търговец. Общинската избирателна комисия се назначава от Централната избирателна комисия (ЦИК) и има конкретни правомощия, разписани в чл. 87 от ИК. Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия членовете на ОИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 77, ал. 2 ИК), както и че членовете на ОИК се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност (чл. 83, ал. 6 ИК). Общинската избирателна комисия е колективен административен орган, като е препоръчително членовете й да са юристи (чл. 80, ал. 2 ИК). Общинската избирателна комисия е носител на административни правомощия по силата на закон - Изборния кодекс. Всички решения, които ОИК постановява, включително и решението, с което се определят резултатите от изборите (предмет на обжалване), са решения на колективния орган като цяло, а не решение на отделен неин член. С оглед статута на общинската избирателна комисия, тя няма щатна длъжност юрисконсулт. Извършеното в случая процесуално представителство от чл. на ОИК е по силата на нарочно пълномощно от председателя на ОИК, но то не дава право на присъждане на разноски, защото представителството пред съда е осъществено от лице с юридическо образование, но което е един от членовете на състава на колективния орган, а не е на длъжност извън състава на назначената от ЦИК Общинска избирателна комисия - Сливен. Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е изрично уредено в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК не урежда изчерпателно всички възможни хипотези на отговорността за разноските в съдебно-административното производство, посочената разпоредба от ГПК намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, тоест разноски се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита от юрисконсулт, а не при защита от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективния административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се позовава жалбоподателя. Именно в него е дадено разграничение между едноличен административен орган като напр. министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен административен орган със статут на ЮЛ (юридическо лице) като напр. Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране, Комисия за защита от дискриминация и др.; и респективно съществуване на колективен административен орган без статут на ЮЛ, а освен това тълкувателното решение касае заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван в съдебно-административното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование. Изложеното до тук е достатъчно основание да се откаже присъждането на разноски и без да се обсъжда въпроса трябва ли или не трябва да се представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед изложените съображения, обжалваното пред ВАС решение с характер на определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,