Решение № 14290 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2014 г.

Решение № 14290 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антония Георгиева Сотирова от гр. Варна срещу решение № 291 от 14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3897/2013 г. на Административен съд - Варна. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Твърди, че като пълнолетно лице е регистрирана, живяла и заплащала наем за общинското жилище, в което е бил настанен нейният баща, обстоятелства, които община Варна, като собственик е приемала, поради което неправомерно е иззето това жилище от нейното владение. В съдебно заседание не се явява, не се представлява, не са представени с жалбата нови доказателства. Ответникът - кметът на район Младост при община Варна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмен отговор и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Антония Сотирова срещу заповед № 214 от 24.10.2013 г. на кмета на район Младост при община Варна, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 22 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища на Общински съвет - Варна, наричана Наредбата е наредено да се изземе от Антония Георгиева Сотирова общинско жилище, находящо се в жк Възраждане бл. 11, вх. 2, ет. 8, ап. 47, актувано с Акт за общинска собственост № 575 от 31.03.1998 г. Мотивите на административния орган за изземване на общинското жилище са, че то се държи от Сотирова без да има основание за това. Със заповед № 31 от 24.08.2000 г. в това общинско жилище е пренастанен, като наемател с установени жилищни нужди бащата на Сотирова - Георги Сотиров. Видно от акт за смърт № 111 от 20.09.2013 същият е починал. Съгласно чл. 14, ал. 7 от Наредбата при прекратяване на наемното правоотношение поради смърт на наемателя, пълнолетните лица, членове на семейството, които са включени в настанителната заповед и ползват жилището като основно се ползват с предимство при настаняване в същото жилище, ако отговарят и на критериите по чл. 4 от Наредбата. В случая, съдът е установил, че при издаване на настанителната заповед на Сотиров в общинското жилище, неговата дъщеря не е адресат на заповедта в качеството й на чл. на неговото семейство. Родителските права върху Сотирова в периода на непълнолетие са упражнявани от майката, след развод със Сотиров, както и местоживеенето на непълнолетната тогава Антония Сотирова е било в друго жилище с родителя, упражняващ родителските права. Следователно, както административният съд правилно е приел, за Сотирова не е възниквало правото да ползва общинското жилище, в което е бил настанен нейният баща. При установените обстоятелства, правилно Административен съд - Варна е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и оспорващата Антония Сотирова владее общинско жилище без правно основание. За да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОС. По делото не се доказа оспорващата да има основание да държи описания общински имот. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите в касационната жалба по присъденото от първостепенния съд юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Съгласно решение № 3 от 13.05.2010 г., постановено от Общото събрание на съдиите във Върховен административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г., в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Предвид изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника се дължат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение